Когато на 3 април 1879 година Учредителното събрание единодушно избира София за столица на Княжество България, градът е разполагал с 2 училища, 10 хана и малко над 3000 къщи. Жителите му пък са около 11700. През същата година в него пристига чешкият историк Константин Иречек и го описва в своя дневник така: Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища. Новородено източно Елдорадо, което е привлякло мнозина авантюристи от изток и от запад.
Новоосвободената държава обаче не привлича само авантюристи. Напротив – историята за постиженията ни в областта на образованието, науката, културата, градоустройството, свързваме с имената на десетки интелигентни млади хора, които пристигат у нас в края на XIX и началото на XX век. Сред тях може би най-много са чехите. За един от тях, на когото е поверено да изготви първият устройствен план на града, разказва авторът на любопитна книга за чешкия принос в културно-историческото наследство на България архитект Валентина Върбанова:
Това е Антонин Колар. Той идва в България веднага след Освобождението, но преди това една година живее в Букурещ, където се запознава и работи с Георги Прошек. Той е изключително квалифициран и ерудиран човек, космополит. Едва 18-годишен участва в едно въстание в Полша, учи в Прага, работи в Белград, следва във Виена и Париж. Вероятно Прошек е изиграл голяма роля, благодарение на което Колар е назначен за градски архитект на София. Задачата му обаче е била много тежка, свързана със събарянето на старите постройки, прокарването на улици. Първият градоустройствен план е започнат от него, но е приет едва през 1881 година от друг градски архитект Амадей. Колар пък е назначен за губернски архитект, което е една очевидно по-висока длъжност. По това време временното руско управление оценява неговите качества. Той е автор на първата сграда на Централна гара, чиито оригинални проекти могат да се видят в изложбата, посветена на 140 години от назначаването му за първи архитект на столицата. Общо 21 години Антонин Колар се грижи за София и успява да проектира толкова много значими сгради.
С идването на архитект Колар в София през 1878 г. е поставено началото на модерното градско планиране, но заедно с това, той проектира и създава множество емблематични за града пространства и сгради. Сред тях са Градската градина, паметникът на Васил Левски, Министерството на войната и Офицерският клуб, Военната академия и др.
Една от първите му поръчки е изграждането на най- модерния хотел в тази част на Европа – гранд-хотел „България“. Разположен непосредствено до царския дворец, той е построен за три години между 1882 и 1885 г. Негови посетители са множество политици и военни, дипломати, журналисти и музиканти, видни писатели и актьори. До него се намирало и проектираното отново от Колар кафене „България“. До Първата световна война то е своеобразният културен и обществен център на столицата. В гласовете на интелектуалците и обществениците, идващи от там, са се вслушвали както царските съветници, така и управляващите.
Проследявайки делото на първия софийски архитект, може да видим как само за две-три десетилетия от едно изостанало селище от османската империя София се превръща в европейски град. Именно с това е толкова интересна тази изложба в Регионалния исторически музей на София, създадена по инициатива на Българската банка за развитие. Друг любопитен факт е, че нейната сграда е именно тази на гранд-хотел „България“. Той беше възстановен и превърнат в модерна сграда с цялото уважение към работата на архитекта и мисъл за съхраняване на културното наследство. Пример, който трябва да бъде следван. Това не е лесно, не е бързо, не е евтино, но делото на първия градски архитект е вдъхновяващо и е резултат на професионализъм и организационен дух – каза по този повод на откриването на изложбата зам.-кметът на София д-р Тодор Чобанов.
Експозицията може да бъде разгледана до 3 октомври в Музея за история на София.
Снимки: stara-sofia.com
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..