Историята на България е наситена с множество дати и събития, заслужаващи почит и преклонение от страна на всички нас. Неслучайно част от тях са обявени и за официални празници. Но освен че са почивни дни, в които да избягаш от града за малко, на тези празници можеш да помислиш на кого, освен на родителите ти, се дължи фактът, че си роден в България и можеш уверено да се наречеш неин достоен и свободен гражданин. Защото свободата ни не е вечна даденост, а е извоювана и заслужена с много жертви и лишения.
На 3 март 1878 година (19 февруари по стар стил) Санстефанският мирен договор слага край на Руско-турската освободителна война. България става голямо автономно княжество, в което влизат обширни земи, признати по-рано от султана като влизащи в Българската православна екзархия. Но еуфорията от подписването на този договор е кратка. Той е само предварителен и подлежи на ревизия. Тя е направена няколко месеца по-късно, през юли 1878 година, когато на Берлинския конгрес Великите сили в Европа решават да разделят България на три.
В пределите й остава единствено малкото Княжество България (северна България и областта на София), което е васално на султана. Източна Румелия, автономна област в Османската империя, се присъединява към княжеството през 1885. Македония и други земи са върнати в Османскатаимперия. Малка компенсация за тази несправедливост българите получават едва 30 години по-късно, когато на 22 септември 1908 година княз Фердинанд (провъзгласен на тази дата за цар) обявява с манифест, че княжеството се превръща в независимо българско царство.
Това се случва в старопрестолната столица Търново като символичен акт – продължение на Второто българско царство, което съществува до края на XIV век.
В Златния фонд на Българското национално радио е запазен запис на великотърновския актьор Сава Димитров, който от 17 години се превъплъщава в ролята на Фердинанд, за да прочете манифеста, с който е обявена Независимостта:
На 19 февруари 1878 година сломихме робските вериги, що през векове оковаваха България. Някога тъй велика и тъй славна. Оттогава до днес, цели 30 години българският народ непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о Бозе починалия княз Александър, държава, която е достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят народ днес копнее за културен и икономически напредък. В това отношение нищо не бива да спъва България, нищо не трябва да пречи за преуспяването и. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля, да бъде според както той иска. Независимата Ни държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (в смисъл на окови), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция. Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това светло дело, за да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния, прогласявам съединената на 6-и септември 1885 година България за независимо българско царство и заедно с народа Си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България.
От този ден нататък България може да води самостоятелна външна и икономическа политика и да се грижи за интересите на своите граждани, както в границите си, така и отвъд тях. Сбъдването на мечтата на няколко поколения българи за единство става все по-реално и насърчава българския народ да продължи своята борба в името на националния идеал – всички наши сънародници да заживеят в едно общо отечество. Днес, 110 години след този знаменателен ден, всичко е различно, а надеждите и стремежите на българите са насочени в различни посоки. Онова единство, което проявихме в името на идеала ни за независимост преди малко повече от век, като че ли вече е само спомен. Именно затова бележити дати от българската история като 22 септември са не просто един почивен ден, а повод за национално самочувствие.
Снимки: архив и БГНЕС
Най-голямото честване на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, извън пределите на България по традиция се провежда в Рим. Всяка година в навечерието на празника във..
Днес православната църква се прекланя пред светиите Константин и Елена, възпяти като равноапостолни, защото подобно на апостолите са положили усилия за разпространение на Христовото учение. Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той въвежда..
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ - първият исторически трактат за България, предшестващ с близо век знаменитата "История славянобългарска" на отец Паисий, ще бъде представен днес от 11.00 часа в..
Недалеч от Ловеч, между селата Дойренци и Дренов, при изграждането на бъдещото трасе на автомагистрала "Хемус" е разкрито ямно светилище на седем..