Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Музея на текстила в Сливен още работят машини – символ на някогашния ни индустриален подем

БНР Новини

Има една страница от българската история от времето на Възраждането, която много точно представя жаждата на българина за икономически и духовен просперитет. Учудващо за мнозина, но индустриализацията в България започва далеч преди Освобождението ни от османско владичество. Началото на индустриална България е свързано с името на сливенския абаджия Добри Желязков, който основал през 30-те години на XIX век първото текстилно производство на Балканите.

Снимка

Сливналията Добри Желязков бил известен с това, че непрекъснато се опитвал да оптимизира процеса на работа в занаята си. Заминал за Русия като търговец, но там за кратко време изучил целия процес на текстилното производство. Макар и трудно, той успял да се сдобие с точни образци на машините. След като се върнал  в Сливен, превърнал къщата си в работилница и веднага приложил голяма част от наученото. Благодарение на механизирането на по-голямата част от процеса, работата му потръгнала, а вестта, че един поданик започнал да тъче сукно като европейското, скоро стигнала до султан Махмуд II.Султанът дори издал ферман през 1836 г., с който се узаконявала първата българска фабрика и оттогава Добри Желязков влиза в историята с прозвището си Фабрикаджията.

Сградата на музея и паметникът на Добри Желязков
Тези събития са най-важната част от миналото на Сливен. Разказани са подробно, с документи и факти в Музея на текстилната индустрия в града. Мястото е уникално за страната ни, защото всеки, който го посети, може да се докосне до образци на най-старите тъкачни станове, познати въобще в историята на човечеството.

Снимка

Тук си дават среща науката и изкуството, а сред най-запомнящите се експонати е изобретената от Георги Митов през 1977 г. машина за получаване на ефектната прежда „букле”, която и днес се използва в цял свят. Пореден повод да посетим музея в Сливен на 28 септември е Европейската нощ на учените. Тя ще продължи до 22 ч. и представя местни образци на културно наследство. Музеят е вече на 32 години. Част е от Националния политехнически музей в София и има за цел да представя текстилната техника динамично, чрез демонстрации пред публиката и с нейно участие – казва уредникът Тони Димитрова:

Снимка




В самата експозиция е представена част от българския принос в този вид технологии. Единият експонат, на който се извършват демонстрации, е автоматичен тъкачен стан „Янтра“ – българско изобретение.

Снимка

Второто родно нововъведение е машина „букле”, патентована от Георги Митов. Фондът на Митов, включително и лабораторният образец, който е показан за първи път на Пловдивския панаир, се намират в нашия музей. Така текстилът се е превърнал в неделима част от историята и развитието на Сливен. Тук почти във всяко второ семейство има човек, свързал живота си с текстила. Много са завършилите текстилното училище, което е първото професионално училище въобще в България. В града ни живеят наследници на старите текстилни фамилии, прочули се в страната. Текстилът е много важна част от живота на Сливен и днес. В града работят няколко от най-големите текстилни предприятия в страната и няма как Музеят на текстила да не показва това
.

Снимка

Самият факт, че дори във времето, когато нямаме самостоятелна държава, жителите на Сливен намират начин да поставят началото на индустриализацията, ни прави различни. Определяме се като хора, които имат усет към новото, гледат в бъдещето и успяват да оцелеят при всякакви обстоятелства
– казва Тони Димитрова и допълва:

Опитваме се да поддържаме експонатите в музея живи и да показваме как се работи с тях. За всеки експонат може да се говори много, той има собствена история и свое място в миналото на развитието на науката и техниката тук. Начинът, по който са представени тези сложни големи машини, с много елементи, които се движат, преплитат нишки в сложен порядък – това привлича вниманието на публиката.

Снимка

При нас е различно, шумно, експонатите се движат, тракат, а посетителите затаяват дъх и гледат с широко отворени очи.

Снимки: Национален музей на текстилната индустрия и bulgariatravel.org



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

 През 19 в. наричали град Елена „българският Витлеем”

Еленски бут, фестивален туризъм, романтика и чиста природа – опознайте град Елена и околностите

Еленският Балкан се радва на нестихващ туристически интерес не само от сънародниците ни, но и от много чужденци. Някои от тях дори се заселват тук за постоянно, превръщайки се в част от местния колорит. Дойде ли краят на седмицата, хотелите в град..

публикувано на 26.03.24 в 10:35

Рафтинг сезонът по река Струма край Кресненското дефиле вече започна

Любителите на рафтинга в България вече правят първите си спускания по река Струма край Кресненското дефиле. Месеците март, април и май са подходящи за групите, които търсят повече адреналин, тъй като реката е по-пълноводна и преживяването е..

публикувано на 20.03.24 в 07:30

Димитър, който създава красота, както го прави природата – във фермата за пауни в с. Сусам

Димитър Димитров отглежда кози, овошки, калифорнийски червеи, доскоро се е занимавал и с коне. Ала голямата му любов са пауните. В хасковското село Сусам той се грижи за 300 големи и 200 малки пъстроцветни пернати от 26 разновидности, става ясно от..

публикувано на 19.03.24 в 09:10