Акад. Марин Големинов е сред личностите, оставили огромна следа в националната ни култура. Композитор, диригент, дългогодишен професор по инструментознание, оркестрация, композиция и дирижиране, музикален общественик и публицист, той беше и невероятно обаятелна личност. Произведенията му са в репертоара на известни изпълнители, камерни и симфонични състави у нас и по света. Автор е на четири симфонии, осем струнни квартета, три опери, два балета и още десетки камерни и симфонични произведения. Тази година, по повод 110 години от рождението на големия творец, се организират различни събития.

А точно на рождения му ден (28 септември) в родния му град Кюстендил за трети път беше връчена наградата на негово име, присъждана от музикално сдружение „Марин Големинов“, учредена по идея на Лили Големинова – внучка на композитора. Получи я балет „Арабеск“, който поднесе на публиката чудесен спектакъл, започнал с авторски (по-кратък) вариант на танцовата драма „Нестинарка“ – едно от класическите произведения на Големинов, създадено през 1940 г.

Балет „Арабеск“ е на 50 години, а „Нестинарка“ е поставена за пръв път при нас през 1978 г. – разказва Боряна Сечанова, артистичен директор на балетната трупа.

Оттогава постоянно е в репертоара ни, играли сме я в много страни по света. На сцената днес беше поредното поколение млади хора, които се докосват до музиката на Големинов и интерпретират този спектакъл. Играли сме и „Нощ срещу Еньовден“ върху колаж от негови произведения. Учудващо е как музиката му продължава да звучи съвременно и много могъщо като внушение. Мисля, че този спектакъл, създаден от тандема Големинов-Маргарита Арнаудова-Мария Трендафилова (костюми), е сред ненадминатите в нашата хореография.

Споменът ми е за един изключително деликатен и лъчезарен човек – казва Олеся Пантикина, хореограф на „Арабеск“. – Той не налагаше своето мнение, но самото присъствие на такава личност окуражаваше. Преди години доц. Богоева учреди конкурс за млади хореографи, които да работят върху музика от български композитори. Големинов беше сред първите, които го подкрепиха, предоставяйки своя „Старобългарски квартет“. Неговата музика звучи космически.

Сдружение „Марин Големинов“ връчва и награда „Златен квартет“. Тази година – на квартет „Фрош“. Петя Димитрова, участник във формацията, сподели:

Тази награда е огромна чест. Радваме се, че трудът ни е оценен толкова високо и приемаме отличието като голяма отговорност. В репертоара ни са „Пет скици“ от Марин Големинов, често ги изпълняваме. Но той е създал още много прекрасни произведения. Особено много харесваме „Микроквартет“ и скоро ще го изпълним.

Димитър Божилов, любител цигулар, част от ръководството на музикално сдружение „Марин Големинов“, е сред най-ревностните пазители на културните традиции в града:

Сдружението ни вече се вписва в музикалната карта на България. А празникът, посветен на 110-годишнината от рождението на Марин Големинов, съвпада с отбелязването на 10-годишнината от създаването на нашето сдружение. Нека всички, които обичат изкуството, бъдат съпричастни към популяризиране на стойностната българска музика, каквато е писал европейският композитор акад. Марин Големинов. Помня какво каза той при връчването на наградата за цялостен принос на предаването „Алегро Виваче“ на БНР: „Нищо не може да остане незабелязано, когато е свързано с любовта на хората и стремежа към музика и красота.“

Спомени, както и подробности за дейността на сдружението, разказа и неговият председател Райчо Христов – диригент, основател на камерен оркестър „Орфей“ – Перник.

Точно преди десет години ми се обади г-н Божилов – група ентусиасти бяха решили да основат сдружението и ме поканиха за председател. В началото имахме по 4-5 концерта на сезон, сега са 10. Програмите са с високо качество, публиката оценява това, залите са пълни. Създадохме и фестивала „Майски музикални дни“. Успяваме, благодарение на средствата, отпускани от общината, както и от една фирма в града. Познавах Големинов, имах честта да изпълнявам негови произведения с оркестър „Орфей“. Осъществихме премиерата на Камерна музика № 3 за две валдхорни и струнен оркестър, свирихме Концерт за оркестър, Три акварела за щрайх, Концерт за струнен квартет и струнен оркестър, но „Пет скици“ (във варианта за струнен оркестър) бяха първото, което изпълнихме. Помня, поканихме го на концерта. Бяхме много притеснени и след първата пиеса спряхме, но той каза: „Много добре! Давайте нататък!“ Този цикъл пиеси е изключително популярен. Един от изтъкнатите му ученици, проф. Димитър Христов, го наричаше „Малка нощна музика“ в българската съкровищница.