Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Започна окончателно съгласуване на новия Закон за вероизповеданията между политици и духовници

БНР Новини
Снимка: архив

В четвъртък парламентът прие на първо четене два проекта на закони за вероизповеданията. Идеята на депутатите е в бъдещия нов Закон за вероизповеданията да бъдат защитени традиционните такива и да се елиминират възможностите за радикализация на религиозна основа. Тъй като Българската православна църква и Главното мюфтийство имат някои възражения срещу готвените промени, парламентът си даде срок от 21 дни за да се съобрази с тях при изработването на окончателния закон. В контекста на това намерение днес се проведе среща между главния мюфтия Мустафа Хаджи и премиера Бойко Борисов. Мюфтийството настоява в Закона за вероизповеданията да има долна граница на финансирането, която да осигури заплащането на свещенослужителите. Освен това, за мюфтийството е изключително важно Мюсюлманският институт в България да бъде официално акредитиран, за да може подготвяните от него свещеници да служат в джамии на страната без да са обект на чуждестранни мюсюлмански влияния. Претенции към новия закон има и Българката православна църква, която се опасява от нарушаване на автономията ѝ и категорично държи вътрешният ѝ живот да се регулира изключително от собствения ѝ устав и канони. БПЦ е несъгласна и с понятието религиозен радикализъм, защото смята, че за него няма точна формулировка. Иначе и представителите на православната църква, и представителите на мюсюлманското вероизповедание са доволни от идеята на политиците за повишени държавни субсидии, които да се харчат за заплати на свещенослужещи и служители на религиозните общности, за образователни дейности и за други текущи и капиталови разходи. Предлага се контролът за изразходване на тези средства да се упражнява от дирекцията "Вероизповедания" към Министерския съвет, както и от Сметната палата. Според предложенията на ГЕРБ, БСП и ДПС право да откриват духовни училища и висши учебни заведения ще имат само православното и мюсюлманското вероизповедание. Коалиция Обединени патриоти иска по силата на предлагания от нея проектозакон български граждани да могат да извършват богослужебна дейност, само когато са завършили образованието си в България или когато тяхна чужда диплома е призната по специален ред от компетентните институции в страната. И двата законопроекта предвиждат чужденци да могат да участват в проповеди, само ако това е предварително съгласувано с дирекция "Вероизповедания". До изработването на окончателен проект на новия Закон за вероизповеданията в България остават още 20-ина дни. Предвид добрия тон в предварителните разговори между политиците и висшия клир, може да се допусне, че съществуващите към момента резерви и съмнения ще бъдат преодолени.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Служебно ли е служебното правителство?

Наистина ли е служебно служебното правителство? Това е въпросът, който си задават българите след като предложеният за служебен премиер Димитър Главчев представи персоналния състав на кабинета, в който има явен реверанс към партиите от доскоро..

публикувано на 22.04.24 в 12:05
Димитър Главчев и Румен Радев

Днес става ясно кой ще бъде служебен външен министър

Президентът Румен Радев днес ще приеме служебния премиер Димитър Главчев, за да обсъди с него предложените рокади в състава на правителството. Служебният премиер Димитър Главчев иска да бъде и външен министър Министър-председателят настоява..

публикувано на 22.04.24 в 07:00
Христо Иванов

Президентът трябва да се консултира с партиите преди да назначи нови министри

Президентът Румен Радев отказва да приложи текстовете от Конституцията, които определят ролята на държавния глава като посредник и балансьор , заяви пред БНР съпредседателят на ПП-ДБ Христо Иванов по повод казуса с евентуалната смяна на министри в..

публикувано на 21.04.24 в 14:48