С концерт в СБК тази вечер ще бъде почетена 90-годишнината на проф. Александър Танев (1928 – 1996), точно на рождения му ден. В програмата са включени негови камерни творби в изпълнение на млади инструменталисти, както и песни от композитора в изпълнение на Детския филхармоничен хор с диригент Славил Димитров.

Проф. Александър Танев остави ярки произведения в различни жанрове – три оратории, пет кантати, два концерта за пиано и оркестър, камерни произведения, театрална музика, както и десетки песни, които са любима част от репертоара на хоровите формации не само у нас. Остави и незабравима следа в живота на многобройните си студенти, колеги и съмишленици в своята обществена дейност.

Проф. Тодор Танев – политолог, социолог и политик, споделя:

За баща си с гордост мога да кажа, че беше преди всичко българин. Не в смисъла на националист. Той се чувстваше източен човек, човек на виталния дух. Роден е в Будапеща, но се считаше за хасковец (израснал е в Хасково). Гимназия е завършил в Кърджали. Обичаше да припомня, че тези градове са на големия път, който е свързвал Лондон с Калкута, преминавайки през България. Може би затова съвсем естествено свързваше виталността на Изтока с напредничавата и разумна същност на Запада.

Александър Танев работеше активно за българските музикални форуми, участвал е в създаването и утвърждаването на немалко от тях – Международния хоров конкурс “Професор Г. Димитров” (Варна), Музикални дни "Недялка Симеонова" (Хасково), “Златна Диана” (Ямбол), "Китна Тракия пее", "Фестивал на дунавските хорове" и др. Той е сред инициаторите и организаторите на ежегодния преглед „Нова българска музика“ на СБК, в чието ръководство беше. Носител е на редица творчески и национални награди. Известна е ролята му в изграждането и развитието на хоровата самодейност у нас.

За него най-великият инструмент беше хорът – това „странно нещо“, открито още от древните гърци – продължава проф. Танев-син. – Като музикант беше сложно мислещ човек. Неговите хорови песни, с които българските хорове са печелили награди в различни състезания по целия свят, са „малки симфонии“, изградени по принципите на симфонизма, но за глас. Бяха главно по стихове, в които се говори за България. Става дума за език, който хваща онзи див ритъм на нашите шевици, на чергите. Това обичаше той и го показваше на света. И това остана запомнено от всички, които слушат българска музика. Беше композитор, но преди всичко социален човек, използваше средствата на музиката, за да зареди хората с ентусиазъм. Питайте когото поискате – и в Северна, и в Южна България, навсякъде, където той "пося" местни надпявания, фестивали. Правеше го, за да покаже на хората, че трябва да се чувстват като в едно голямо семейство. Казваше, че България е твърде малка, за да се дели. Интересуваше се от всичко – литература, политика. Баща ми е може би единственият български деятел на културата (дано има и други), посетил гроба на Конрад Аденауер – човекът, който издига Германия от най-голямата катастрофа и без чиято политическа дейност Европейският съюз би бил немислим.В музиката той се влияеше от някои композитори – съвсем безусловно от Вагнер, но най-близък на сърцето му беше Прокофиев, обичаше и музиката на Танеев. Не съм чувал да има симпатии (или антипатии) към немската романтика, с едно голямо изключение – музиката на Брамс. Най-много се влияеше от своите български приятели – беше близък с Панчо и Любен Владигерови, както и с български творци от различни области на изкуството.

Концертът в СБК е с вход свободен. А във фоайето пред залата до 29 октомври ще бъде пътуващата изложба „Александър Танев – дух и слово“, която съпровожда честванията по повод годишнината на композитора, организирани от негови колеги и почитатели в различни градове на страната.

Снимки: личен архив