Няколко са планините около София, които предлагат възможност на жителите и гостите на столицата да разтоварят сред природата от забързания ритъм и проблемите на пренаселения град. Една от тях е Люлин. Тя е по-слабо популярна сред туристите в сравнение с Витоша, в чието подножие се намира столицата. Затова пък можете да скитате с часове из меките й склонове насаме със себе си, разтваряйки сетивата си за повея на вятъра, аромата на трева и удивителното разнообразие на пейзажа.



Първенецът тук е връх Дупѐвица със своите 1256 м.

Почти два пъти по-ниска от Витоша, Люлин е много по-леснодостъпна за деца, по-възрастни и хора със здравословни проблеми, казва Владимир Георгиев. Той познава планината от детството си. Влюбен в красотата й, развива свой проект, наречен „Нова светлина за Люлин планина“, в рамките на който прави краеведско проучване. Уверява, че най-приятно за разходки тук е през късна пролет и есента, но също и през зимата, когато няма голяма снежна покривка, или през по-прохладните летни дни:

Заради по-ниската надморска височина температурната разлика с градовете тук е по-малка. Това не предполага, че може да се намери хлад в планината в най-горещите дни.

В Люлин планина има няколко действащи манастира, като Клисурския „Света Петка“, Горнобанския „Св. Св. Кирил и Методий“ и Дивотинския. Последният е основан през 1046 г., което означава, че през този век ще бъде отбелязано неговото хилядолетие, посочва Владимир Георгиев и разказва легендата за неговото възникване:

Двама селяни намерили делва с имане. Натоварили я на едно магаре и решили, че където магарето падне и не може повече да продължи, там ще бъде изграден манастир. Магарето се стоварило безпомощно и предало Богу дух между две поточета. Там бил основан манастирът „Света Троица“, който през вековете е бил книжовно средище с килийно училище. Манастирът е опожаряван и възстановяван три пъти през турско време. В сегашния си вид е от 1902 г., като много средства за възстановяването му е дарил цар Фердинанд. В последните години по различни проекти манастирът е разширен. Построени са нова църква и стопански постройки. Асфалтиран е пътят, водещ от близкото село Михайлово, което значително облекчава достъпа с коли.

Поемайки по пътя от Горнобанския манастир ще стигнете до приказния параклис „Вси светии“. Сведенията за него са сравнително оскъдни. Според Владимир, най-вероятно е построен през 70-те години на ХХ век.

Наблюдавайки развитието на планинския район и селищата там, Владимир установява и някои негативни тенденции:

До края на 90-те години на ХХ век между град Банкя и прилежащите му села имаше много големи разстояния. Сега заради застрояването тези разстояния са се стопили. Много гори са изсечени, много пътеки не се поддържат и стават все по-трудно проходими.

Силно изразено е обезлюдяването на селата в Люлин планина. Част от тях са доста откъснати от света и имат двуцифрен и дори едноцифрен брой жители – Делян, Златуша, Радуй, както и Мала Раковица, до която няма асфалтиран път.



Сред по-големите села са Драгичево, Дивотино и Люлин. Село Люлин се намира в подножието на връх Райлово градище (1199 м), за който Владимир Георгиев разказва:

Според легендите Райлово градище е едно от местата, където българите са се борили срещу настъпващата османска власт през XIV век. Днешното село Люлин се появява в резултат на сливането на селата Райлово и Църнел, което се е случило през 1961 г. Част от ранените в битките българи основали село в подножието на върха. Селото било кръстено Райлово. По онова време българското население било наричано „рая“, т. е. Райово, или на диалект Райлово означавало „селото на раята“.

Друг интересен връх в близост от Райлово градище е Криви камък, представляващ скална пирамида, от която се разкрива блестяща гледка към Витоша, а, както казва Владимир Георгиев, при ясно време могат да се видят и хълмовете на Рила и Пирин, София, Банкя и Перник и различните села в котловината между планините Люлин и Вискяр и в Софийската котловина.

Макар и малка, макар и недооценявана, Люлин е планина, която определено си заслужава да бъде опозната.

Снимки: Миглена Иванова