„Нека да погледнем”, „Погледни ме, виж ме” – с такъв картинен зов ни посреща изложбата от платна с живопис на Миглена Савова-Оклер в София. Това е първата самостоятелна изложба на талантливата българка, която от години живее и работи в Женева. Цветовете в творчеството й са ярки и провокативни, образите са мащабни и изразителни и носят общото усещане за емоция, породена от живото човешко общуване.



Знаем, талантливите имена в изобразителното изкуство обикновено получават свой отглас чрез художествената критика. За темата, подбрана от Миглена Савова-Оклер, критиката твърди, че чрез нейните лица тя дава своеобразен отговор на разочарованието, понеже в нашето време има свръхпроизводство на селфита. Всичко, предложено по много, води до отегчение и разочарование. Като творец Миглена Савова изследва човешкото лице и го предава чрез наситени цветове, а с тях подчертава ролята на лицето като носител на идентичността. Образите, които художничката пресъздава, са въображаеми и безименни, но върху тях прозират живи и реални проявления на човешката душа.



„Магията и дълбочината на лицето винаги са привличали Миглена като предмет на съзиданието. Тя се опитва да изобрази универсалното състояние на човешките емоции. Лицата винаги носят следите от историята на човечеството, а картината на едно лице може да бъде значима исторически и едновременно запомняща се и въздействаща за публиката.” По този начин възхитеният зрител интерпретира универсалните послания на изложбата от Женева, която гостува до 25 декември в бутиковата Галерия за съвременно изкуство на ул. „Будапеща” № 2 в София.



Експозицията „Нека да погледнем” е подредена със съдействието на сдружение „Толкова близо, толкова далеч” и с подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина. Аз се представям като българска художничка, нищо че живея в Швейцария повече от 16 години – казва за себе си Миглена и продължава:

Заминах за специализация по проект за реставрация на скулптура през 2003 година, а след това преминах към „Историята на изкуството”. Впоследствие открих свое ателие в Женева. През последните години се занимавам с арт платформа, нещо от рода на арт агенция, която включва ателието за реставрация и консервация, не само на скулптура, но въобще на произведения на изкуството, но не само това. Към цялата тази платформа влиза и артистична школа, която се занимава с възрастни и с деца. Предстои откриването на неделно училище за българчета в Швейцария, които са от смесени бракове. Много ми се иска чрез изкуството те да учат да говорят български. Чрез изкуство и чрез игра езикът се усвоява много по-леко и по-добре. Темите в това ателие ще са свързани с България и родните автори. Аз съм завършила графика, но живописта е била нещо, което винаги ме е вълнувало. Много обичам цвета, контраста и провокацията на цветните съчетания. Сега в тази изложба, чрез принтове на мои картини, донякъде се върнах и към графиката. Според мен съвременният художник трябва да провокира публиката, да насочи вниманието й към актуални проблеми, към личностни и социални теми, защото ролята ни е да сме своеобразни будители. Ако едно изкуство не провокира, ако не даде материал за размисъл, то няма как да е полезно за хората. Умишлено подканвам зрителите да застанат с лице срещу нарисуваните портрети, с това аз ги провокирам да  се вглеждат по-често в лицата на другите, а след това да опознаят по-добре себе си.



Художниците са космополитни личности и могат да живеят навсякъде. Да избереш най-доброто място за себе си не е емиграция, а потребност за работа и търсене на изява – казва още Миглена Савова-Оклер. Изложбата е на първо място по посещаемост в бутиковата галерията в София, тя предизвика интерес дори преди да бъде открита – казва галеристката Цветелина Русалиева и допълва:

Ние с Миглена се познаваме отскоро, но работим с автори, които са в чужбина, за да ги представим в България. И в бъдеще сме замислили няколко съвместни проекта. В галерията на Миглена Савова в Женева ще гостува изложба на български художници. Това е първата крачка към едно важно и ползотворно сътрудничество, за да можем да достигнем до по-широка аудитория, а и да си подадем ръка като българи.

Снимки: Sofia Contemporary Art