Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Каракачаните остават свързани с вечното пътуване на предците си

БНР Новини

Учени тръгнаха по пътя на каракачанските кервани, за да почувстват волната душа на общност, населяваща балканските земи векове наред, но и за да видят с очите си как днешните потомци опазват наследените традиции и ритуали.

Изложбата „По пътя”, която на 5 ноември ще бъде подредена в културно пространство „Склад” в пловдивския Тютюнев град, разказва за двегодишното изследване сред общности на каракачаните у нас и в Северна Гърция. То е направено от учени в катедра „Етнология” на Пловдивския университет.





Нашият акцент в изследването беше каракачаните в България като движеща се общност – разказва доц. Красимира Кръстанова, декан на Философско-историческия факултет в Пловдивския университет и ръководител на проекта. – Бяхме при хората в Карлово, Сопот, Сливен, както и в Комотини, Северна Гърция, за да наблюдаваме по какъв начин те са запазили спомена за това движение. Каракачаните са пастири, които населяват Балканите от столетия и животът им е свързан със сезонната миграция на семействата, на родовете и на стадата между зимните и летните пасища. И въпреки че днешните каракачани са уседнали в градове и в села в България, Гърция, Турция и Македония, те остават свързани с вечното пътуване на предците си и представят това свое наследство чрез спомени, знания, песен, слово и празници.



До ден-днешен няма единна теория за произхода на каракачаните. Някои учени твърдят, че общността напуска Северна Гърция в началото на XIX век, след като оказва съпротива на поробителите и е подложена на масово клане. А други смятат, че каракачаните последни бранят Константинопол и се оттеглят през 1453 г., когато градът пада под османска власт. До средата на миналия век те водят номадски начин на живот – преди да се превърнат в съвременна уседнала общност, която обаче пази спомена за пътя, оформянето на селищата в планината, отглеждането на овцете, преработката на млякото, останалите дейности, белязали миналото на родовете и солидарността, запазила се помежду им и до днес.



Каракачаните са православни християни и следват празничния календар на църквата
– казва още доц. Красимира Кръстанова. – Но заедно с това те имат красива обредност, свързана с номадския им начин на живот. Наесен каракачаните слизат от планината и се отправят към равнината на Беломорска Тракия. И тръгвайки на път, те спазват един прекрасен ритуал – красиво облечена жена на кон повежда целия керван, който поема на юг. Сватбеният обред пък изисква страната на младоженеца да направи знаме, наречено фламбура, и с него ритуално преминава цялата женитба.



Някога каракачаните са живеели затворено и са се женили помежду си, но днес вече има много смесени бракове. И въпреки че компактната им общност е останала в миналото, те пазят традициите и ги използват в своите празнични моменти, казва доц. Красимира Кръстанова.

Каракачаните действително са много древна общност и самите те смятат, че са запазили Омировия гръцки език – продължава тя. – Има обаче твърде много гледни точки по този въпрос, за да го обсъждаме еднозначно. И днес каракачаните продължават да поддържат гръцкия – макар и онзи, който са говорили по-рано в семейството, да е по-скоро архаичен диалект. А някои от тях научават добре съвременния език и по този начин стават мост на приятелството между гръцкия и българския народ.



Освен с живописни фотографии, пътят на каракачаните ще бъде онагледен и с филма „Пътуване с каракачаните” на режисьорката Екатерина Минкова. Този филм ще ни покаже живота им и съхранената от тях културна идентичност, която ги прави част от нашето общество, казва в заключение доц. Красимира Кръстанова.

Снимки: личен архив и БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Предлагат спектакъла "Хага" на Галин Стоев за европейска награда

Немският театрален журналист Дитер Топ предложи спектакъла "Хага" на Галин Стоев за награждаване от Културен форум Европа за постижения в сферата на културата. Това съобщават от екипа на Международния театрален фестивал "Варненско лято". Пиесата бе..

публикувано на 07.06.24 в 15:16
Център за съвременно изкуство и Библиотека - Бургас

Първият Черноморски международен литературен фестивал се провежда в Бургас

Бургас става домакин на първия Черноморски международен литературен фестивал. От днес до 9 юни ще има четения и професионални срещи с участието на над 50 писатели, преводачи, издатели, литературни агенти от Турция, Грузия, Украйна, Румъния и..

публикувано на 06.06.24 в 08:50

Среща с обичаните български поети Маргарита Петкова и Добромир Банев в Берлин

  Маргарита Петкова и Добромир Банев ще гостуват днес, 6 юни, в Българския културен институт в Берлин. Техните книги ще бъдат представени от изкуствоведа Ирина Канушева.  “Единственият български поетичен тандем, който второ десетилетие държи..

публикувано на 06.06.24 в 07:15