През 1971 г. Веселин Николов – саксофонист, композитор и търсещ човек, основава в Пазарджик една от най-емблематичните и уважавани български джаз формации. Три месеца по-късно е първият концерт на „Бели, зелени, червени“. За началото и най-вълнуващите мигове от близо половинвековния път разказва Петър Джурков-Джурката – пианист, композитор, един от основателите, който и днес е в състава на групата:

Събрахме се комбо състав – тромпет, тенор и баритон саксофон, китара, певица и т .н. В началото свирехме естрада, но Веселин Николов – първият ни ръководител, промени нещата. След втората година се преместихме в Пловдив, а репертоарът ни беше изцяло джазов. Веселин избра и името на групата. В началото се наричахме „Бели, зелени и червени“ – асоциация със заглавието на една пиеса на Дюк Елингтън Black, Brown and Beige. После „и“ отпадна, а името възприемахме като синоним на българския трикольор. Разбира се, всеки си имаше своите кумири. Аз например съм се учил от Оскар Питърсън и други пианисти, които бяха в топ класациите по онова време. Опитвах се да свиря като тях, но все пак нашият стил е друг, което според мен е много хубаво. Тогава отношението към културата беше различно – доста спонсори ни подаваха ръка, защото харесваха музиката ни. Правехме програми с гост солисти, поети, актьори… Незабравимите спомени са много, но може би участието в Newport Jazz Festival в САЩ (1979) и турнето ни в Индия (1980) с участия във фестивали в Мумбай, Калкута, Делхи и редица концерти, оставиха най-ярка следа. Пътувахме много и се връщахме, никога не съм си помислял да остана в чужбина, защото много обичам Пловдив и България.

През годините съставът на „Бели, зелени, червени“ се променя. За известен период там са Огнян Видев (китара), Теодосий Спасов (кавал), джаз певицата Йълдъз Ибрахимова и др. Наред с двете знакови участия зад граница, които споменава Петър Джурков, формацията е свирила на десетки престижни сцени в Полша, Чехия, Швеция, Германия, Мароко, Русия, Украйна, Унгария, Гърция… Музикантите са заслужили и немалко отличия за дейността си. Последното получиха преди дни – на „Пловдив джаз фест’2018“. Наградата за цялостен принос в развитието на джаза у нас, присъдена от престижния български форум, беше връчено на сегашните участници във формацията, чийто лидер от 1991 г. е китаристът Веселин Койчев. Във фестивалната програма беше включен и концерт-бенефис – прекрасен подарък, поднесен от техни ученици и последователи – пианистите Милен Кукошаров и Мирослав Турийски, саксофонистите Димитър Льолев (алт) и Венелин Георгиев (тенор), Мартин Ташев (тромпет), Николай Карагеоргиев (китара), Александър Леков (баскитара), Начо Господинов (барабани).

Много ми харесаха нашите пиеси в аранжимент и изпълнение на тези млади музиканти – споделя Петър Джурков. Гениални! Радвам се, защото двамата пианисти, които са направили и аранжиментите, са мои ученици. Всъщност всички, които свириха, са били около нас. Ние сме запалили искрицата, а те продължават традициите.

Известният пианист, композитор и бенд лидер Милен Кукошаров изрази своята признателност така:

Изключително съм благодарен за това, което музикантите от „Бели, зелени, червени“ направиха за нас. И то в едно смутно време – 90-те години на миналия век, когато имаше сериозна икономическа и духовна криза в страната. По същото време всички ние, които свирихме на концерта-бенефис, се оформяхме като музиканти. „Бели, зелени, червени“ провеждаха „Джаз ателиета“, където се събирахме, свирехме, запознавахме се с нови музиканти, гледахме записи на концерти. За нас беше като остров сред сътресенията в държавата, причините за които не ни бяха много ясни – бяхме много, много млади. Тогава дори не си давахме сметка какво сме получавали. Много съм щастлив, че те успяха да изградят приемственост – една липсваща брънка в историята на нашето общество от онова време. Тук, в Пловдив, това се случи.