Макар населението в страната ни да намалява с бързи темпове, апокалиптичните прогнози, че българите ще изчезнат като нация, са неоснователни. В това уверяват изследователи на демографските проблеми от БАН и припомнят, че в периода след Освобождението в държавата ни е имало едва три милиона българи.
Как изглежда страната ни на фона на съвременните европейски тенденции?Kое е същественото – прирастът на населението, или подобряването на качеството на живот тук?Kои са неизползваните човешки ресурси, към които да се насочат социалните мерки в бъдеще?Тези и още много въпроси дискутираха учени от Българската академия на науките в рамките на интердисциплинарна научна конференция, организирана от Института за изследване на населението и човека към БАН.
В програмата на форума имаше теми за раждаемостта, стареенето, националната идентичност, уязвимите общности и демографските политики в миналото – през XIX и XX век. Целта на екипа, организирал научната конференция, бе да се набележат конкретни мерки, които да бъдат предложени на правителството. Те включват промени в законодателството, политики по заетостта, подобряване на грижата за децата и подпомагане на многодетните семейства.
Прогнозата на експертите е, че при сегашното темпо на депопулация през 2030 година населението на страната ще е около 6 490 000 души. Засега тенденцията не може да бъде променена, независимо какви действия би предприела държавата. Мерките с днешна дата ще дадат резултат едва към 2034 г. Едва след 2040 година може да се очаква поява на обратна тенденция – към увеличаване на населението – каза по време на конференцията проф. Антоанета Христова – директор на института.
Според нея, сега най-важният въпрос е как да подготвим качествен човешки капитал, отговарящ на по-високите изисквания на пазара на труда в бъдеще. Назрял е моментът да се вземат мерки за задържането на качествената работната сила в България. Предвид застаряването на населението, част от предложените действия са свързани с въвличането на трудовия пазар на активните възрастни хора. По думите на проф. Христова, в скоро време ще има сериозни реформи, свързани с посоката, в която върви страната ни, за да остане конкурентна на общия европейски пазар на фона на общата тенденция за застаряване на населението.
Освен ключови процеси като висока смъртност и ниска раждаемост, които пряко влияят на демографска картина, учените определиха икономическата миграция като основен фактор за обезлюдяването на цели райони в България. Демографските проблеми, произтичащи от миграцията, са сериозни у нас, а мотивите на българите, които напускат страната, са горе-долу едни и същи през последните 30 години – казва Павлина Стоянова – редовен докторант към ИИНЧ и допълва:
След т. нар. „голямата екскурзия” – етническата вълна в средата на 80-те години, основната причина за миграцията сега е икономическа. Има промяна в тенденциите, ясно е очертана посоката към страните – членки на ЕС. Това е разбираемо, тъй като там има лесен достъп до пазара на труда. Изпращането на средства до роднини в България е една от позитивните страни на миграцията. Друга голяма тенденция, която отчитаме, е значителен ръст на младите българи, които заминават, за да учат в страни от ЕС. Това е вече всеки трети българин между 20 и 30 години. Част от тях заминават с нагласата за обратно завръщане в страната след дипломирането си. Завърналите се обаче казват, че се сблъскват с поредица от проблеми. От една страна е ниското заплащане, от друга – различното отношение на българските работодатели към интелектуалния и умствения потенциал на хората. Те посочват също и различната организация и ниската производителност на труда в България. Друго негативно явление е, че цели семейства емигрират и трайно се установяват в чужбина. Увеличава се дори делът на хората в пенсионна възраст, които избират да заминат и да работят в чужбина, за да добавят доход към пенсията си.
Като спасителен център за диви животни и през тази година Столичният Зоопарк приюти сърни, пострадали от катастрофи, щъркели, които не могат да летят и дори нилски крокодил. Сред настанените животни са и конфискувани ценни екзотични птици..
Заради военни конфликти, през 2024 г. четири хиляди деца от Сирия, Афганистан и Мароко са потърсили закрила в България . Данните са от доклад на УНИЦЕФ , според който 2024 година e "една от най-пагубните за децата в условия на конфликти" в цялата..
В неделя, над повечето райони в Западна и Централна България облачността значително ще се разкъса и намалее и ще бъде предимно слънчево и почти тихо. В сутрешните часове на места в равнините и низините ще има намалена видимост и на отделни места..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..