На 21 ноември Българската православна църква чества Въвеждането на Св. Дева Мария в Йерусалимския храм, която по-късно ще стане Богородица, след като родила въплътения Божи Син. Древни писмени източници свидетелстват, че едва 3-годишна тя влиза в храма да се обучава и възпитава на вяра и нравствена чистота и така да се подготви за великата си мисия. Въвеждането на Пресвета Богородица в храма е определен от Църквата и като Ден на християнското семейство и на християнската младеж.

Втози ден преди повече от 2000 години цялото семейство на Св. Дева Мария изживява велика радост: родителите й – да посветят детето си на Бог, а тя – на най-великото и чисто служение, за да може да стане „вместилище на Невместимия”, както я възпяваме в богослужението, обяснявабогословът проф. Иван Желев. Този празник е установен с акцент върху децата, но след 1944г., когато на Църквата е отнето правото да работи с подрастващите и да ги възпитава, е останал само „на християнското семейство”. Сега отново го посвещаваме на семейството и на младежта, защото семейството е изключително важно за здравината и силата на обществото, а децата и младежите, са основна ценност на семейството и обществото.

Родителите са тези, които насочват подрастващите към Божия храм, за да растат в добродетелност и с добри помисли. Жалко за онези, които не осъзнават този свой дълг. – отбелязва проф. Желев – Когато ние, родителите, проявяваме към тях любов и грижа, засвидетелстваме доверие и разбиране за техните проблеми, показваме личен пример на добродетелност. Приносът на учители, възпитатели, духовници не отменя дълга на родителите. И все пак според събеседника ни пребиваването в храма не принася полза, ако човек не се научи на святост, а това се постига посредством църковните тайнства, които въвеждат вярващите в храма:

Кръщението наричаме „входно тайнство” – чрез него се влиза в Църквата. То не е магически акт, макар да е тайнство поради съкровения си религиозен характер. То ни дава възможност да станем християни, но не ни прави автоматично такива. Жалко е, че мнозина си остават „кръстени нехристияни”, защото не са пожелали осъзнато да приемат християнската вяра и да следват християнската нравственост, та да подготвят спасението на душите си във вечния живот. Църковният брак е сериозен обет пред Бога за любов и вярност, да обичаш жертвено, така, „както Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея”, както пише Св. ап. Павел в послание до ефесяните. Стайнството брак поемаме огромна отговорност. В тези тайнства всичко се свежда до трудни рационални, емоционални и волеви процеси. Ако не стигнем до разбирането, че трябва да ги изпълняваме така, както са постановени от Църквата, по-добре да не си слагаме такъв товар на плещите. Всички, които пристъпват с отговорност към кръщението и венчанието, са щастливи хора на земята, а и Бог ще ги възнагради в свое време.

Според проф. Желев Неделните училища и беседите, които се организират в някои църкви не само будят интерес, но и са полезни, за съжаление обаче това не се случва във всички храмове. През последните години се наблюдава и тенденция за възраждане на традицията да се посещават литургиите, да се сключват църковни бракове, да се кръщават деца:

Тя се породи след политическите промени у нас, когато отпадна страхът от атеистичната власт – пояснява проф. Желев. – По някое време стана „модна”, но тази мода не само не е полезна, тя е и вредна. Най-важното е връзката с Църквата и нейните спасителни тайнства да става осъзнато, убедено и редовно. За тези неща няма „ваканции” и „отпуски”. Душата на човека винаги има нужда от духовна храна и никога не трябва да я оставяме гладна и жадна. Живеем ли християнски добродетелен живот в общността на вярващите, това си проличава и е изключително полезно за нас самите.

Снимки: архив