Тя е единствената не само в София, но и в Софийска епархия, започва разказа си за черквата „Св. Андрей Първозвани“ отец Стилиян Табаков, който служи в нея. Много малко са епархиите в Българската православна църква, в които има храмове с името на Свети Андрей. А този специално е свързан с паметта на загиналите за свободата на България опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война (1876-1878), Сръбско-българската война (1885) и Македоно-одринското опълчение (1912-1913). След Освобождението на България през 1878 г. новата столица София неусетно се превръща в голям град със своите потребности. Строят се нови квартали, сред които и този, в който е изградена черквата „Св. Андрей”:

Много бързо районът се заселва и се изпълва с хора – разказва отец Стилиян. – Те имат своите духовни нужди и решават да си построят църква. Навремето кв. "Банишора" е едно от най-високите места в София и идеята била да се отдели един голям парцел земя, на който да се издигне голям храм в чест и памет на цялото българско опълчение. След Първата световна война хората били особено признателни на всички, пролели кръвта си за Отечеството. Не случайно главната пътна артерия, върху която е построен храмът,  се нарича „Опълченска“. Хората, които се заселили основно в този квартал, са изпитали на гърба си тяхната защита. Затова историята на "Банишора" и черквата „Св. Андрей“ са свързани с историята на България.

През 1925 г. с благословията на Софийския митрополит Стефан, общината отделя голям парцел между четири улици „Опълченска“, „Странджа“, „Кавала“ и „Струга“, но за съжаление средствата не позволяват да се осъществи идеята за величествен храм по подобие на катедралата „Св. Александър Невски“.След разорителните за България Балкански войни финансовият недостиг в държавата е осезаем. Църквата няма средства и прави малък параклис, който се освещава през 1926 г. По време на бомбардировките над София през Втората световна война пада бомба и той е сринат до основи. Благодарение на усилията на тогавашния му председател, отец Василий Попдимитров, параклисът е изграден отново само за три години. Когато през 1953 г. Българската патриаршия е възстановена, новоизбраният Български патриарх Кирил се опитва да го разшири до първоначално замислените размери на храм-паметник. С неговата благословия са построени две допълнителни странични крила и висока камбанария над притвора. След строежите през 1972 г. храмът е осветен, а на 50-годишния юбилей от съграждането му викарийният епископ на Софийска митрополия Партений споменава в словото си „Св. Андрей Първозвани“ като „четвъртата софийска катедрала" след „Св. София”, патриаршеската „Св. Александър Невски” и митрополитската „Св. Неделя”.

Разбира се, не сградите правят църквата, а хората, които я посещават, членовете на енорията – отбелязва отец Стилиян и продължава. – Поради тази причина храм-паметникът „Св. Андрей Първозвани“, в цялата си битност е бил средище на едни от най-големите духовници в България.

Още през 1935 г. към храма е основано православно християнско братство. От тогава до наши дни по традиция, която не прекъсва с годините, всяка сряда се изнасят просветни беседи. Лектори са предстоятелят на храма и гостуващи на енорията преподаватели от Софийската духовна семинария и Духовната академия.

За съжаление, теренът, върху който е съграден храмът, е неустойчив и камбанарията е пред срутване, казва отец Стилиян и продължава:

За да се построи нова, трябва да се стигне до здрава част от почвата – пояснява той. – Ние сме направили геодезични проучвания къде трябва да се положат основите, а също и постъпки за събарянето и изграждането ѝ наново. По този начин не само ще спасим храма, но и ще помогнем за предотвратяването на трагедия.

В скромната черква, посветена на Първозвания Христов апостол, има каса за дарения, където всеки, който милее за вярата, но и почита паметта на опълченците на България, може да дари за съграждането на новата камбанария. Дай Боже някой ден с набраните средства да се осъществи замисленото от предците ни за величествен храм-паметник.