Тя е единствената не само в София, но и в Софийска епархия, започва разказа си за черквата „Св. Андрей Първозвани“ отец Стилиян Табаков, който служи в нея. Много малко са епархиите в Българската православна църква, в които има храмове с името на Свети Андрей. А този специално е свързан с паметта на загиналите за свободата на България опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война (1876-1878), Сръбско-българската война (1885) и Македоно-одринското опълчение (1912-1913). След Освобождението на България през 1878 г. новата столица София неусетно се превръща в голям град със своите потребности. Строят се нови квартали, сред които и този, в който е изградена черквата „Св. Андрей”:
Много бързо районът се заселва и се изпълва с хора – разказва отец Стилиян. – Те имат своите духовни нужди и решават да си построят църква. Навремето кв. "Банишора" е едно от най-високите места в София и идеята била да се отдели един голям парцел земя, на който да се издигне голям храм в чест и памет на цялото българско опълчение. След Първата световна война хората били особено признателни на всички, пролели кръвта си за Отечеството. Не случайно главната пътна артерия, върху която е построен храмът, се нарича „Опълченска“. Хората, които се заселили основно в този квартал, са изпитали на гърба си тяхната защита. Затова историята на "Банишора" и черквата „Св. Андрей“ са свързани с историята на България.
През 1925 г. с благословията на Софийския митрополит Стефан, общината отделя голям парцел между четири улици „Опълченска“, „Странджа“, „Кавала“ и „Струга“, но за съжаление средствата не позволяват да се осъществи идеята за величествен храм по подобие на катедралата „Св. Александър Невски“.След разорителните за България Балкански войни финансовият недостиг в държавата е осезаем. Църквата няма средства и прави малък параклис, който се освещава през 1926 г. По време на бомбардировките над София през Втората световна война пада бомба и той е сринат до основи. Благодарение на усилията на тогавашния му председател, отец Василий Попдимитров, параклисът е изграден отново само за три години. Когато през 1953 г. Българската патриаршия е възстановена, новоизбраният Български патриарх Кирил се опитва да го разшири до първоначално замислените размери на храм-паметник. С неговата благословия са построени две допълнителни странични крила и висока камбанария над притвора. След строежите през 1972 г. храмът е осветен, а на 50-годишния юбилей от съграждането му викарийният епископ на Софийска митрополия Партений споменава в словото си „Св. Андрей Първозвани“ като „четвъртата софийска катедрала" след „Св. София”, патриаршеската „Св. Александър Невски” и митрополитската „Св. Неделя”.
Разбира се, не сградите правят църквата, а хората, които я посещават, членовете на енорията – отбелязва отец Стилиян и продължава. – Поради тази причина храм-паметникът „Св. Андрей Първозвани“, в цялата си битност е бил средище на едни от най-големите духовници в България.
Още през 1935 г. към храма е основано православно християнско братство. От тогава до наши дни по традиция, която не прекъсва с годините, всяка сряда се изнасят просветни беседи. Лектори са предстоятелят на храма и гостуващи на енорията преподаватели от Софийската духовна семинария и Духовната академия.
За съжаление, теренът, върху който е съграден храмът, е неустойчив и камбанарията е пред срутване, казва отец Стилиян и продължава:
За да се построи нова, трябва да се стигне до здрава част от почвата – пояснява той. – Ние сме направили геодезични проучвания къде трябва да се положат основите, а също и постъпки за събарянето и изграждането ѝ наново. По този начин не само ще спасим храма, но и ще помогнем за предотвратяването на трагедия.
В скромната черква, посветена на Първозвания Христов апостол, има каса за дарения, където всеки, който милее за вярата, но и почита паметта на опълченците на България, може да дари за съграждането на новата камбанария. Дай Боже някой ден с набраните средства да се осъществи замисленото от предците ни за величествен храм-паметник.
Снимки: dveri.bg и pravoslavie.bgНа 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..