Леарт Докле е български актьор, чието име все повече се налага не само на театралната сцена, но и в киното. С увлечение разказва за българските си корени и произхода на фамилното име. Прадедите му са населявали село Борие още от времето на Иван Асен II. Днес селището е на територията на Албания в областта Гора. От тази епоха в околията, както и в Косово, Македония, Сърбия има и други български села, в които до ден днешен са запазени българските традиции. В Борие и района се говори на старобългарски и населението там си нарича езика „нашенски“, разказва Леарт. Семейството му се преселва в България неочаквано, малко след като идва да посети двете му сестри – Боряна и Олта, които учат тук. За щастие или за нещастие, Лео, който е доста палав, си чупи крака. Беше лошо счупване – спомня си актьорът. – Трябваше да остана под лекарски надзор. И родителите ми решиха да останем тук. Едва преди година разбира, че причината семейството да се премести в България е бил този инцидент, който от дефект се е превърнал в ефект. До тогава е мислел, че решението е било взето отдавна. Независимо, че идва от малко позната страна, не е имал проблеми:
Родът Докле е познат в Албания с изтъкнатите си писатели, художници, политици. Бащата Зехрудин Докле е известен актьор и режисьор, писател и преводач на българска литература, майката – Клеопатра Докле – певица, с много награди и концерти по света. Леарт Докле е убеден, че семейната среда малко или много е предопределила избора му да учи в НАТФИЗ.
Още от дете се занимавах с различни имитации, забавлявах роднини и приятели. Всички подхранваха идеята, че един ден трябва да стана актьор. И аз винаги съм искал точно това.
Днес Леарт Докле е част от трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Не се ограничава да определя кой от пресъздадените образи му е любим. Имал съм щастието да играя роли, които силно ме докосват, признава актьорът. В края на декември предстои премиерата на пиесата „Наблюдателите“ от Константин Илиев с режисьор Явор Гърдев. В нея Докле ще се превъплъти в ролята на талантливия поет и революционер Христо Ботев. Трудно ли се пресъздава образът на такава голяма историческа фигура?
Хората, когато се докосват до такива исторически личности, имат респект и уважение, създадени от представите им за тях. Но не е наша работа да подхождаме със страх. Образът на Ботев пресъздавам и в „Хъшове“ на режисьора Александър Морфов. За мен това е предизвикателство. От това, което се знае за Ботев, мога да кажа, че намирам много допирни точки между него и мен като характери. Сега ми е още по-любопитно с повече детайли, в различни аспекти да пресъздам този образ.
Наред с театъра Леарт Докле прави успешна кариера и в киното, снима се и в телевизионни сериали. За него театърът като изкуство е по-живо и на момента, докато киното е с по-голям мащаб. Признава, че не ги дели и работи с удоволствие и в двете направления. Участвайки на различни фестивали в Москва решава да си намери агент, който да го представлява в Русия. След кастинг работи и с руския актьор Дмитрий Нагиев. Избират го благодарение на това, че владее няколко езика, сред които английски и испански. Извън театъра и киното, Леарт Докле обича да спортува:
Занимавам се предимно с бокс. Вече 12 години това е моя голяма страст. Също така тичам, ходя на фитнес, плувам. Обичам да готвя – това е мое хоби. По този начин релаксирам. Чета и гледам филми.
Дори и Съдбата да не го беше довела в България, Леарт Докле признава, че: където и да съм или да остана, ще се занимавам пак с театър, защото това ми дава смисъл в живота.
Снимки: личен архив
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...