Къщата-музей на Добри Войников се намира в сърцето на Шумен – град, който помни много бележити българи, дали своя принос в развитието му като духовен, политически и икономически център през нашето Възраждане. Любопитен факт от историята на Шумен разкрива писмо на хаджи Минаса Пъжъшкян, поместено в пътеписа му „Пътешествие в Полша и други места”, издаден във Венеция през 1830 г. Там арменецът-пътешественик описва музикално-театрално представление, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. „Вечерното зрелище“ е дадено в местното театро в град Шумен от трима мъже и според автора е считано за нещо традиционно. Това е първият запазен документ за подобно гражданско честване у нас. Отново в Шумен се появява едно от първите български читалища (1856 г.), първото българско театрално представление, първият градски оркестър. В историята на града са записани още много „първи“ културни събития, голяма част от които са свързани с името на Добри Войников. Музейната сбирка в неговия дом пази документи, ръкописи, вещи, театрални костюми, напомнящи за многостранната му дейност. Разказва Красимира Чалъкова, уредник в музея и пламенен почитател и изследовател на делото му:
След като митарства в различни градове по поречието на Дунав, през 1875 г. Войников се завръща в Шумен и заварва „мъждукаща“ театрална и читалищна дейност, която той възражда – по думите на Красимира Чалъкова. Неговата съпруга е първата жена, която се престрашава да се появи на театралната сцена у нас и да бъде „актерица съща“, както се изразява той. Най-много се играе пиесата му „Криворазбраната цивилизация“, популярна и до днес.
Той е много скромен труженик – казва още Красимира. – Смята своите произведения за ученически работи. Съвременните учени също с лекота откриват недостатъци. Но техните достойнства са в културната революция, която той прави. Той нотира народна музика, съчинява ученически песни. За пръв път въвежда многогласно пеене в училище, основава първия ученически многогласен хор. Заслугата му не е в съвършенството на творбите, а в същината. Осъзнал огромната сила на изкуствата, за него музика и театър са неделими и имат общо послание. Той е и автор, и сценограф, и режисьор, и актьор. Негови песни звучат и в пиесите, и в антрактите. Всичко това той е използвал като помощни средства в своята учителска и просветителска дейност. За мен той е вечният учител. И днес ни учи да сме добри хора, да сме добри съседи, да бъдем скромни, да обичаме отечеството си и винаги да се завръщаме в него.
Снимки: museum-shumen.eu
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..
В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..
По пътя София - Самоков срещу течението на р. Искър, край големия живописен завой между бившите села Кокаляне и Пасарел при Дяволския мост е ридът..