Петър Ванев е първият българин, извървял Тихоокеанския хребетен път (ТХП – минава през САЩ от границата с Мексико до границата с Канада) и Апалачката пътека. Страстта му към пътешествия e провокирана от книгата „Моето приключение в дивото“ от Черил Стрейд, която разказва историята на жена, преминала ТХП, за да намери отново себе си. Вдъхновен от преживяванията на героинята, събира информация и през 2017 решава, че е готов да приеме предизвикателството и да премине пеш 4240 км по ТХП, защото, както казва, ако не бях направил тази крачка, щях да съжалявам. Добавя, че опитът, който е имал, беше нищожен, но подготовката – възможно най-адекватната.

По Апалачите дъждът беше проблем. Там трябва да знаеш как да опазиш нещата си сухи. Рязката промяна в надморската височина с непрекъснати изкачвания и слизания, стръмните пътеки, покрити с мокри и хлъзгави камъни, предлагат риск с всяка стъпка.

Тежка и непосилна задача е да бъде плануван целият преход, защото има елемент на непредвидимост. Добре е пътешественикът да има приблизителен план, който същевременно е и гъвкав. Ето защо Петър Ванев не може да каже точно по колко километра е извървявал. Като средно число на първия преход сочи 25-30 км дневно, а на втория – 30-32. Потегляйки на хиляди километри, далече от близките си, той е имал и безпокойства:

Страховете бяха много за мен като неопитен пътешественик. Основно от непознатото. Но не позволих това да ми попречи да стъпя на старта. Оттам нататък всяка стъпка ме движеше напред. Всичко започва с първата стъпка. И така до завършване на първия преход.

По време на пътуването Ванев е срещнал младежи на 18 и възрастни на 70, дори 80 години. Те са му вдъхнали вяра, че има добри хора, които имат желание да помогнат без да очакват нещо. Различни са препятствията, които пътешественикът е трябвало да преодолява:

Такъв преход е огромно предизвикателство за физиката и психиката. А колкото повече се предизвикваме, толкова по-добри ставаме в това, което правим и сме по-добро копие на самите нас. Всяко ново предизвикателство ни дава нов опит, който можем да ползваме в бъдеще – обяснява Ванев и продължава. – Тялото се адаптира към натоварването и тогава предизвикателството става игра на психиката. И човек трябва да е силен и уверен в себе си и в умението да се мотивира в моментите на отчаяние и съмнение, за да се справи с опасностите, които може да попречат да осъществи мечтата си.

Убеден е, че наред със силния характер и собствената мотивация, пътешественикът трябва да има конкретни източници, от които черпи вдъхновение и увереност, за да продължи напред. Това може да са снимки на близки, семейство, приятели. За връзката, която се изгражда с природата по време на дългите преходи казва, че тя позволява на съзнанието да размишлява върху неща, за които ежедневието не ни дава време да помислим и да оценим много повече това, което имаме.

Първият преход Ванев е финансирал сам, а вторият е станал реалност благодарение на спонсори. Опитът му показва, че тяхното намиране и убеждаване е по-трудната част от извървяването на проекта. Какво следва, освен написването на книга за Апалачката пътека?

Остава последната стъпка от Тройната корона – съвместна титла между ТХП, Апалачката пътека и Континенталния преход. Общата дължина на трите е около 12 700 км. Последната, най-дълга стъпка, е Континенталният преход, но дали ще е най-предизвикателната и опасна, се надявам да разбера през 2019-та година. Тройната корона не е материално възнаграждение, а оценяване на човешките възможности. Мисля, че ако аз мога да го направя, и други могат, важно е какво желание имат.

Снимки: личен архив