Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Единственият оркестрион в България е съхранен в Историческия музей на Габрово

Снимка: h-museum-gabrovo.bg
В годините след Освобождението си през 1878г. България привлича изявени европейски архитекти и индустриалци, които съдействат за бързото ѝ възстановяване. Особено значим е приносът на австрийци и чехи за промяната на облика на градовете и зараждането на българската индустрия. Пример за доброто сътрудничество между българи и чехи е и фабриката за фини вълнени платове, създадена в Габрово от индустриалеца Иван Хаджиберов. Главен техник в производството на платовете е чехът Антон Хореник. Благодарение на него в дома на Хаджиберов пристига единственият в България музикален инструмент – оркестрион, доставен по Дунава от Прага.

Това е голям автоматичен музикален инструмент, който представлява един шкаф, възпроизвеждащ звученето на оркестър, – разказва Росен Йосифов, уредник на Регионалния исторически музей в Габрово. – В него има струни, мехове и клавиши, които са задвижвани от лостова система. Той е използван в престижни салони из Централна и Югозападна Европа, но в България този е единственият известен. Инструментът е изпратен в имението на Иван Хаджиберов, което се намирало в индустриалната зона на Габрово. Доколкото ми е известно, единственото място на Балканите извън Габрово, където е запазен оркестрион, е Политехническият музей на Белград.

Неспокойният дух и желанието да експериментира и изобретява различни предмети карат Хаджиберов да проучи детайлно устройството на инструмента. Макар той да работи с пневматичен механизъм или пружина, през 1906 година индустриалецът успява да го задвижи с електромотор. Любопитен факт, свързан с оркестриона, е и този, че той впечатлява самия цар Фердинанд, който гостува в имението на своя приятел Иван Хаджиберов в нощта на 22 срещу 23 септември 1908 година. Царят е изненадан, че чува някои от любимите си музикални произведения от инструмент, работещ с електромотор, тъй като по онова време подобна „електрическа музика“ не е позната в нито един европейски град.

Уредникът признава, че експонатът се нуждае от сериозна реставрация и в момента, въпреки големия интерес на посетителите към него, той не възпроизвежда музика. За съжаление у нас няма майстор, който може да „съживи“ оркестриона и да върне предишния му блясък. Йосифов се надява, че ще открият такъв там, където инструментът е произведен – днешната чешка столица Прага. За да засвири отново са необходими между 10 и 15 000 евро, които от музея се надяват да съберат с помощта на дарителска кампания.

Още от категорията

Режисьорът Еленко Касалийски с филм за дните отвъд предела и живота в българската база на Антарктида

Българската антарктическа база е основана през 1988 година, а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е именувана на Свети Климент Охридски. От тогава до днес в разположената на остров Ливингстън база българските антарктици провеждат множество..

публикувано на 12.08.24 в 12:10

Варненският държавен архив илюстрира във фотоси модата от средата на XIX до средата на XX век

“Модата в огледалото на едно столетие – от средата на XIX до средата на XX век” е името на изложба, която от днес привлича вниманието на посетителите във варненския Държавен архив. Над 120 снимки проследяват промяната в облеклото, аксесоарите,..

публикувано на 12.08.24 в 07:00

Кино "Влайкова" представя класики от България и света в есенната си програма

Кино "Влайкова", което е един от най-старите действащи киносалони в столицата, ще зарадва любителите на българските и световните кино класики. Програмата "Кинокласики в кино Влайкова" започва през септември и ще продължи до края на годината...

публикувано на 11.08.24 в 10:20