В годините след Освобождението си през 1878г. България привлича изявени европейски архитекти и индустриалци, които съдействат за бързото ѝ възстановяване. Особено значим е приносът на австрийци и чехи за промяната на облика на градовете и зараждането на българската индустрия. Пример за доброто сътрудничество между българи и чехи е и фабриката за фини вълнени платове, създадена в Габрово от индустриалеца Иван Хаджиберов. Главен техник в производството на платовете е чехът Антон Хореник. Благодарение на него в дома на Хаджиберов пристига единственият в България музикален инструмент – оркестрион, доставен по Дунава от Прага.

Неспокойният дух и желанието да експериментира и изобретява различни предмети карат Хаджиберов да проучи детайлно устройството на инструмента. Макар той да работи с пневматичен механизъм или пружина, през 1906 година индустриалецът успява да го задвижи с електромотор. Любопитен факт, свързан с оркестриона, е и този, че той впечатлява самия цар Фердинанд, който гостува в имението на своя приятел Иван Хаджиберов в нощта на 22 срещу 23 септември 1908 година. Царят е изненадан, че чува някои от любимите си музикални произведения от инструмент, работещ с електромотор, тъй като по онова време подобна „електрическа музика“ не е позната в нито един европейски град.

Уредникът признава, че експонатът се нуждае от сериозна реставрация и в момента, въпреки големия интерес на посетителите към него, той не възпроизвежда музика. За съжаление у нас няма майстор, който може да „съживи“ оркестриона и да върне предишния му блясък. Йосифов се надява, че ще открият такъв там, където инструментът е произведен – днешната чешка столица Прага. За да засвири отново са необходими между 10 и 15 000 евро, които от музея се надяват да съберат с помощта на дарителска кампания.