В годините след Освобождението си през 1878г. България привлича изявени европейски архитекти и индустриалци, които съдействат за бързото ѝ възстановяване. Особено значим е приносът на австрийци и чехи за промяната на облика на градовете и зараждането на българската индустрия. Пример за доброто сътрудничество между българи и чехи е и фабриката за фини вълнени платове, създадена в Габрово от индустриалеца Иван Хаджиберов. Главен техник в производството на платовете е чехът Антон Хореник. Благодарение на него в дома на Хаджиберов пристига единственият в България музикален инструмент – оркестрион, доставен по Дунава от Прага.
Неспокойният дух и желанието да експериментира и изобретява различни предмети карат Хаджиберов да проучи детайлно устройството на инструмента. Макар той да работи с пневматичен механизъм или пружина, през 1906 година индустриалецът успява да го задвижи с електромотор. Любопитен факт, свързан с оркестриона, е и този, че той впечатлява самия цар Фердинанд, който гостува в имението на своя приятел Иван Хаджиберов в нощта на 22 срещу 23 септември 1908 година. Царят е изненадан, че чува някои от любимите си музикални произведения от инструмент, работещ с електромотор, тъй като по онова време подобна „електрическа музика“ не е позната в нито един европейски град.
Уредникът признава, че експонатът се нуждае от сериозна реставрация и в момента, въпреки големия интерес на посетителите към него, той не възпроизвежда музика. За съжаление у нас няма майстор, който може да „съживи“ оркестриона и да върне предишния му блясък. Йосифов се надява, че ще открият такъв там, където инструментът е произведен – днешната чешка столица Прага. За да засвири отново са необходими между 10 и 15 000 евро, които от музея се надяват да съберат с помощта на дарителска кампания.
В отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...