Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Джамала – митичното създание, което идва при българите за радост и кураж през новата година



Всяка година около Ивановден, който по стар стил е на 20 януари, в много села в Софийска, Русенска и Ловешка област провеждат по стар народен обичай ритуала „Джамала“. Той е мъжки празник и е част от зимните маскарадни игри в България. Според някои предания традицията се е зародила по време на османското владичество. Жителите на софийското село Волуяк разказват, че някога е имало голяма суша, която продължила с години в техния край. Хората страшно обеднели и се отчаяли. Един ден обаче видели някакво непознато за тях животно да идва от близката Люлин планина към Волуяк. Те тръгнали след него и стигнали до селския площад. Там животното започнало да скача и играе, а около него заиграли и хората. Така радостта прогонила мъката от селото и същата тази година се оказала много плодородна. В чест на това непознато и до днес животно хората във Волуяк започнали да правят кукер, който нарекли Джамала. От тогава до днес, джамалджийска група обикаля къщите и играе за здраве, плодородие и прогонване на злите сили.



В други села същият обичай се нарича Камила, защото се вярва, че камила е животното, дошло от далечната държава „Арабастан“ да играе за благоденствие, за много деца и имане във всеки дом. В групата, която придружава Джамала, има още баба, дядо, доктор, циганка, писар, свещеник, музиканти, които имат свои роли и реплики. Всички заедно изпълняват нещо като театрална постановка със забавен сюжет, наситен с действие и целящ да предизвика весело настроение у публиката. С това Джамала кара домакините да вярват, че добрите наричания на играчите ще се сбъднат през новата година.



До 60-те години на миналия век ритуалът е потънал в забрава, но група самодейци решават да го възстановят и да събудят интерес към него. Така празникът е съхранен и сега се изпълнява в автентичен вид на различни места в България.

И тази година голяма мъжка група ще потегли рано сутринта на 19 януари, за да обиколи всички къщи на с. Долни Богров, Софийско. Тя ще бъде предвождана от Иван Радойков Иванов, който е сред най-старите участници в ритуала и си спомня как той е бил възстановен в родното му село.

В нашето читалище в Долни Богров сме много сговорни и най-важното е, че си пазим обичаите, както са ни ги предали дядовците и бабите и си ги спазваме всяка година. Джамала го възстановихме през 1968 г., а аз в първия празник съм участвал като кукер. След това бях девер, а след това участвам като водач на камилата, която е може би една от най-трудните роли. Като тръгнем да посещаваме къщите, най-отпред вървят булката и младоженецът, кумът и кумата. Следват поп и клисар, доктор, бръснар, камилар, мечкар и мечка, която бори за здраве.



Обичаят ни е предаден от един дядо Ангел от нашето село. Най-напред в къщите влизат момчетата, които ние наричаме джамали. Те имат звънци както на кукерите и дрънчат, за да прогонят злите сили. След това в дома влизат булката и младоженецът, като целуват ръка на стопанина, който ги посреща. Това е символичен ритуал, който се изпълнява за здраве. След като се обиколят всички къщи, накрая на селото всички се събираме и заедно играем сценка, с която пресъздаваме живота в едно семейство. Започва се с венчавката, после разчупваме пита върху главите на младоженците, както е обичаят в българската сватба. От хляба се раздава на всички присъстващи. След това палим голям огън, а после го прескачаме. Така гоним злите сили от селото. С този наш ритуал участвахме на кукерския фестивал в Перник и през 1978 г. взехме първа награда в конкурсната програма. Винаги на 20 януари се правеше този ритуал в Долни Богров, сега променяме датата, но се опитваме да е около стария Ивановден.

Снимки: elinpelin.org и БГНЕС

Още от категорията

Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11