След проведените тези дни три кръга пазарни тестове в съответствие с изискванията на ЕС, изгледите за строежа на българска територия на нов газопровод с капацитет 15.8 млрд. куб. м газ годишно чувствително се подобриха. Премиерът Бойко Борисов, който отдавна има амбициите да превърне България в незаобиколим газов център в Европа, го нарече „Български поток“. Той визира продължението на българска територия – от южната граница на страната до Сърбия на запад – на втората тръба на „Турски поток“.

Направила си изводите след провала отпреди пет години на гигантския проект „Южен поток“, който трябваше да доставя през България над 60 млрд куб. м руски газ в Европа, сега България смята,че е сторила всичко, което се изисква от ЕС и САЩ по отношение на газопровода и че проектът има реални шансове да бъде осъществен и пуснат в експлоатация в началото на 2020г., както обещава министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Експертите са на мнение, че идеята ще бъде осъществена и защото, освен всичко друго, е в интерес на най-важния съюзник на Русия на Балканите – Сърбия. Подкрепа, макар и с уговорки, даде и зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар за енергетиката Марош Шефчович, според когото „Ако българският тръбопровод продава руски газ на Европа в нов търговски хъб, който търгува и с друг международен газ (освен руски – бел.ред.), то това е „приветствано развитие“.

Без да чака повече, българското газопреносно държавно дружество „Булгартрансгаз“ веднага след като получи заявките за резервиране на обеми от три фирми – руската „Газпром“, българската „Булгаргаз“ и швейцарската MET Group, обяви, че предстои подписването на договор за строежа на българската част на газопровода от 484 км. с две компресорни станции. Стойността на проекта е 1.431 млрд. евро, които трябва да намери и вложи „Булгартрансгаз“, която за да компенсира тези разходи, разчита да получава годишно от транзитни такси по около 184 млн. евро в продължение на 20 години. А не е изключено и 3-те милиарда кубически метра газ, които самата България ще купува за собствени нужди, да бъдат на по-изгодни от досегашните цени, които се виждат твърде високи на потребителите в страната.

България вижда също така в новия газопровод добра възможност да реализира смятания за много важен от властите и от самия премиер Бойко Борисов европейски газов хъб „Балкан“ на брега на Черно море, който трябва да се превърне в своеобразна международна газова борса и също да носи приходи на българската държава. Досега не беше много ясно откъде този хъб ще получава газ, но сега картината се поизбистря и контурите на новото съоръжение започват да се конкретизират.

В областта на енергетиката обаче всичко опира в крайна сметка до стратегически геополитически интереси, особено когато става дума за доставки на енергоизточници от Русия. И много често по тази причина на преден план излизат не икономическите, а политическите съображения, които невинаги съвпадат с интересите на България. Но тя е малка страна и много трудно може да влияе върху великите сили, така че въобще не трябва да се изключва възможността тези сили да попречат на реализацията на проекта в контекста на обтегнатите отношения между Запада и Русия в настоящия момент. И както руският президент Владимир Путин многократно подчертава, бъдещето на „Турски поток“ (респективно „Български поток“) ще се реши от това дали наистина в ЕС желаят да допуснат руски газ на Балканите по нова тръба. За да стане това, в Москва също много добре си дават сметка, че руската тръба трябва да отговаря на европейските изисквания по т. нар. „Трети енергиен пакет“ на ЕС за либерализацията на газовите пазари.