Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

3 март - Национален празник на България

Денят на Освобождението – между диамантите и пепелта на историята

Международна солидарност и тайна дипломация


Защитата на Орлово гнездо на Шипка (худ. Алексей Попов)
Поривът на българите към свобода достига връхна точка с Априлското въстание – 1876 г., което е жестоко потушено. В цяла Европа се надига вълна от солидарност с българския народ. В тогавашния печат излизат покъртителни очерци за въстанието и участта на българите. Особено блести перото на американския журналист Дженюариъс Макгахан, който пише за британски вестници. В Русия движението за солидарност е особено силно, което е в синхрон с вековните стремежи на руската монархия за господство над Проливите (Босфора и Дарданелите). За да не изпадне отново в изолацията от Кримската война, Петербург започва интензивна дипломатическа подготовка за войната с Османската империя. На тези преговори с великите сили вероятно е очертана картата на Балканите след войната, като руската страна приема редица компромиси. Така император Александър Втори е вече с развързани ръце и на 24 април 1877 г. обявява Руско-турската освободителна за България война.

Неочаквано тежка война и компромисен мир

Генерал Гурко поздравява опълченците (1877-1878, худ. В. Горанов)
Османската армия се оказва силен противник. Войната е била много по-дълга, тежка и ожесточена, отколкото са очаквали в Санкт Петербург. Спечелена е с много героизъм и огромна подкрепа от страна на българите. В помощ на руската армия се сражават бунтовнически чети и най-вече Българското опълчение. То участва в редица ключови действия, включително в най-важната битка за цялата война – героичната отбрана на Шипченския проход – Българските Термопили (21-26 август 1877 г.). Там руси и българи възпират контранастъплението към Северна България на Сюлейман паша. След победата при Плевен (декември 1877 г.), където капитулира армията на маршал Осман паша, руското командване замисля зимния поход през Балкана. Всички военни експерти считат операцията за невъзможна, но тя успява с масовата подкрепа на българите. Руската армия настъпва на юг и печели решаващи победи при София, Шипка-Шейново и Пловдив. 

На 3 март 1878 г. е подписан предварителният Санстефански мирен договор. Но крайната съдба на българските земи е решена на Берлинския конгрес през юли 1878 г., където се материализират задкулисните преговори и компромиси между великите сили. Свободно остава Княжество България (днешна Северна България и Софийска област), което формално е васал на Високата порта. Част от Южна България става автономна област в Османската империя, а 1/3 от територията на българската Екзархия е върната безусловно на султана с едва загатнати права за бъдещо самоуправление. В последвалата балканска надпревара борбата на българите за обединение ще продължи още 4 десетилетия, с ограничен успех.

Освобождението и световната геополитика

Превземането на Гривишкия редут при Плевен (1885 г., худ. Н. Д. Дмитриев-Оренбургски)
Ролята на царска Русия и нейната политика на Балканите стават спорни още след Освобождението, когато българският елит се разделя на русофили и русофоби. Русия е била авторитарна държава, а идеите на българската национална революция идват от западноевропейските държави. Но дори и в най-яростните битки на русофили и русофоби никой не оспорва акта на Освобождение. През 1888 година 3 март е обявен за Ден на Освобождението, защото това е денят в който след пет века на политическата карта възкръсва името на България. Празникът не е отменян дори през 1915-18 г. и 1941-44 г., когато България е съюзник на Германия в двете световни войни, а през 1916-а води тежки сражения с Русия в Добруджа. 3 март става национален празник на България през 1991 година. В българското общество обаче продължава да се дискутира въпросът  кое събитие от миналото да се чества като български национален празник. Но паметта на предците ни, загинали за свободата, изисква да бъде почитана и на тази дата – 3 март.

Защото дори и Русия нямаше и не можеше да ни освободи, преди да има българско Възраждане и борба за независимост.

Защото в историята няма „ако”. Дори от днешна гледна точка не се виждат други възможности за освобождението на България в края на XIX век. Така са съумели нашите предци, така са освободили родината – с помощта на Русия. Възползвали са се от тази възможност, защото геополитиката не е танц на любовта, а игра на интереси. С историята не можем да спорим. От нея можем да приемем доброто, постигнато с мечтите, труда и саможертвата на хората. Да вземем диамантите и да отсеем пепелта.

Още от категорията

Когато радиото говореше на полски

Днес чуждоезиковата програма на БНР – "Радио България" – "говори" на 11 езика. През годините едни са добавяни, други са отпадали от общия брой…. Такава е съдбата и на предаванията на полски . Излъчвани са по "Радио София", както тогава се е наричало..

публикувано на 16.02.24 в 09:15

Радиотеатърът не е отживелица и в дигиталния свят

"С появяването на радиото се появи един нов вид творба – радиопиесата, слуховата пиеса, както някои я наричат.... За съвременния писател се открива една творческа област, в която той може да прояви и дар, и изобретателност, и остроумие, незатрупани от..

публикувано на 13.02.24 в 06:10

Църквата почита паметта на св. Харалампий на 10 февруари

На 10 февруари почитаме св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. В българската традиция това е един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла. Св. свмчк. Харалампий..

публикувано на 10.02.24 в 05:25