Каква е цената на свободата и какъв е пътят, който България изминава до Освобождението си от османско владичество през 1878? Отговорите намираме в събраните статии от световната преса, в защита на българите след Априлското въстание от 1876 година. Безчинствата при потушаването му са разкрити и описани от десетки журналисти, писатели, обществени личности и учени в над 200 вестника и близо 3000 материала. В навечерието на националния ни празник 3 март, част от тези свидетелства са събрани в документалната изложба „Гласове в подкрепа на свободата“, подредена във фоайето на областната управа в Добрич със съдействието на Регионалния исторически музей.

Ефектът от това, което българите правят по време на Априлското въстание, успява да разтърси Европа – припомня Надежда Иванова от Регионалния исторически музей в Добрич. – Тяхната саможертва предизвиква свободомислещите хора да кажат, че този изстрадал народ на Балканите не заслужава  подобна съдба.

Сред книжовното наследство на музея в Добрич изпъкват свидетелствата на американския журналист Джанюариъс Макгахан след Баташкото клане: „Малко сълзи имаше в тази всеобща скръб. Това беше суха, тежка, отчаяна скръб. Изворът на сълзите беше пресъхнал преди седмици, но приливът на мъката и нищетата беше по-голям от всякога и търсеше да намери отдушник без тяхна помощ… Скръбните плачове на жените и децата ни следваха навсякъде, където отивахме. Аз вярвам, че никога вече няма да чуя такъв стон от техните обединени гласове, плач, който се издигаше чак до небето“.

Именно тези писма-кореспонденции на пратеника на „Дейли нюз”предизвикват английския държавник Уилям Гладстон да призове широката общественост: „Това, което става в България, доказва необходимостта от обединени европейски държави. Да сложим край на империите-убийци. Да накараме да замлъкнат фанатизмите и деспотизмите“.

Срещу геноцида над българите се изправят и Гарибалди, Тургенев, Виктор Юго и Жул Верн. А руският дипломат в Турция, княз Алексей Церетелев, който е свидетел на събитията и последвалото дълбоко отчаяние сред българите, подчертава: „Спасение може да дойде само отвън. Трябва ли да говорим, че българите възлагат всички свои надежди на руския цар и православна Русия“.

До словата на всички тези личности в експозицията се извисява и гласът на великия Достоевски:

Знаем, че го оприличават на камбана, която бие тревожно за всичко, което се случва тук, казва Надежда Иванова. Много велики мислители и хора с леви убеждения – всички са на страната на българите. Отзвукът стига и отвъд океана и когато журналисти, военни аташета и представители на различни държави идват в България, раните от Априлското въстание все още не са зараснали.

По думите на Надежда Иванова тези рани още се помнят, защото това са най-свидните жертви, които българският народ дава в името на нещо толкова велико и възвишено като свободата си.

Много учени и историци сега спорят, пък и млади хора, които често идват в музея задават въпроса: „Ако днес трябва да се вдигнем всички под знамената на една обща революция, колко от нас биха жертвали най-свидното си за свободата?“. Може би това е и нашият опит – с тази изложба да провокираме посетителите да се замислят за свободата си. Много често я приемаме за даденост, а тя е извоювана с цената на много жертви. Хората са изоставяли всичко лично и свято, за да тръгнат в името на общото благо.

Експозицията в областната управа на Добрич ще остане отворена за посетители до края на април, когато ще отбележим 143 години от Априлското въстание.

Снимки: dobrich.government.bg