Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Гласове в подкрепа на свободата“ представя отзвука от потушаването на Априлското въстание сред международната общност

Каква е цената на свободата и какъв е пътят, който България изминава до Освобождението си от османско владичество през 1878? Отговорите намираме в събраните статии от световната преса, в защита на българите след Априлското въстание от 1876 година. Безчинствата при потушаването му са разкрити и описани от десетки журналисти, писатели, обществени личности и учени в над 200 вестника и близо 3000 материала. В навечерието на националния ни празник 3 март, част от тези свидетелства са събрани в документалната изложба „Гласове в подкрепа на свободата“, подредена във фоайето на областната управа в Добрич със съдействието на Регионалния исторически музей.

Ефектът от това, което българите правят по време на Априлското въстание, успява да разтърси Европа – припомня Надежда Иванова от Регионалния исторически музей в Добрич. – Тяхната саможертва предизвиква свободомислещите хора да кажат, че този изстрадал народ на Балканите не заслужава  подобна съдба.



Сред книжовното наследство на музея в Добрич изпъкват свидетелствата на американския журналист Джанюариъс Макгахан след Баташкото клане: „Малко сълзи имаше в тази всеобща скръб. Това беше суха, тежка, отчаяна скръб. Изворът на сълзите беше пресъхнал преди седмици, но приливът на мъката и нищетата беше по-голям от всякога и търсеше да намери отдушник без тяхна помощ… Скръбните плачове на жените и децата ни следваха навсякъде, където отивахме. Аз вярвам, че никога вече няма да чуя такъв стон от техните обединени гласове, плач, който се издигаше чак до небето“.

Именно тези писма-кореспонденции на пратеника на „Дейли нюз”предизвикват английския държавник Уилям Гладстон да призове широката общественост: „Това, което става в България, доказва необходимостта от обединени европейски държави. Да сложим край на империите-убийци. Да накараме да замлъкнат фанатизмите и деспотизмите“.

Срещу геноцида над българите се изправят и Гарибалди, Тургенев, Виктор Юго и Жул Верн. А руският дипломат в Турция, княз Алексей Церетелев, който е свидетел на събитията и последвалото дълбоко отчаяние сред българите, подчертава: „Спасение може да дойде само отвън. Трябва ли да говорим, че българите възлагат всички свои надежди на руския цар и православна Русия“.

До словата на всички тези личности в експозицията се извисява и гласът на великия Достоевски:

Знаем, че го оприличават на камбана, която бие тревожно за всичко, което се случва тук, казва Надежда Иванова. Много велики мислители и хора с леви убеждения – всички са на страната на българите. Отзвукът стига и отвъд океана и когато журналисти, военни аташета и представители на различни държави идват в България, раните от Априлското въстание все още не са зараснали.

По думите на Надежда Иванова тези рани още се помнят, защото това са най-свидните жертви, които българският народ дава в името на нещо толкова велико и възвишено като свободата си.

Много учени и историци сега спорят, пък и млади хора, които често идват в музея задават въпроса: „Ако днес трябва да се вдигнем всички под знамената на една обща революция, колко от нас биха жертвали най-свидното си за свободата?“. Може би това е и нашият опит с тази изложба да провокираме посетителите да се замислят за свободата си. Много често я приемаме за даденост, а тя е извоювана с цената на много жертви. Хората са изоставяли всичко лично и свято, за да тръгнат в името на общото благо.

Експозицията в областната управа на Добрич ще остане отворена за посетители до края на април, когато ще отбележим 143 години от Априлското въстание.

Снимки: dobrich.government.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Четници от ВМОРО, Илинденско-Преображенското въстание

Преди 131 години в Солун български интелектуалци основават ВМОРО

Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..

публикувано на 23.10.24 в 10:15

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25