Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

50 години от първата успешна трансплантация в България бяха отбелязани с почит към доайените в хирургията

За основоположник на трансплантационната дейност в България бе отличен проф. Христо Куманов (вдясно). Отличието връчи зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков (вляво).
Снимка: БТА

Идеята да се направи първата трансплантация в България се появява спонтанно, по време на лекарски рапорт, една сутрин през 1964 г. С нея започнал денят в болница „Александровска“, където 4 години по-късно е направена и първата успешна бъбречна трансплантация в страната ни.  Тогава завеждащият Клиниката по урология към Военномедицинския институт, както по това време се казва болницата, проф. Стоян Ламбрев заявява „нека да се хвърлим и ние!“. Подготовката на екипа, осъществил първата трансплантация започва с опити върху 22 безпородни кучета. Така на 1 февруари 1969 г. опериращият екип, с ръководител проф. Стоян Ламбрев и асистенти проф. Никола Атанасов, проф. Христо Куманов и анестезиологът Георги Тенев, осъществяват първата успешна органна трансплантация.

Равносметката сега, 50 години по-късно, е 1500 пациенти, които са преминали през успешни бъбречни трансплантации в Александровска болница. Нейните екипи от уролози, имунолози и анестезиолози разработват програма за развитието на бъбречната трансплантация в страната ни, както и принципи за подбор и подготовка на донорите и рецепиентите. Натрупали опит, те вече правят прецизна селекция на оперативните интервенции, процедурите по експлантация и съхраняване на различни органи. Благодарение на описаните от тях множество клинични случаи, за тези 50 години науката по трансплантология в България се е обогатила много. Още тогава се поставят основите на мултидисциплинарното обединение на специалисти, на организацията и работата в екип, което дава своите добри резултати днес – каза доц. Марин Георгиев,завеждащ Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска“, която организира тържественото отбелязване на половинвековната традиция на органните трансплантации у нас.  По думите му, от началото до днес Клиниката се е утвърдила като лидер, където се правят най-голям брой трансплантации.

Ние единствени разполагаме с 4 подготвени екипа, които буквално 24 часа в денонощието и 365 дни в годината могат да покрият всяка възникнала ситуация. Имало е случаи когато сме правили на два дни по пет трансплантации. Ресурсът е налице, хората са налице, много често тези хора спонсорират работата на болницата с желанието, с труда си, с безсънните нощи и рисковете, които поемат по време на пътуванията си, които са изключително напрегнати. Ние твърдо стоим зад тази дейност, друг е въпросът, че има още много какво да се желае. Съществуват обаче абсолютно всички предпоставки бъдещето на трансплантациите в България да продължи във възходяща линия. Зад всяка една успешна трансплантация стоят хора – лекари, започнали пионерска дейност в медицината в трудни години, устояли на времето и оставили след себе си ученици, които продължават и днес започнато от тях. Горди сме, че доайените на трансплантационната медицина не са напуснали страната, а са сред нас. Нашите учители избраха да останат в България, за да се борят за живота на своите пациенти, и за да предават знанието си на идващото ново поколение.

Д-р Кольо НиколовПо повод юбилея бяха връчени и награди за принос в българската трансплантология. Сред отличените са проф. д-р Христо Куманов, като основоположник на бъбречните трансплантации и д-р Кольо Николов – учителят на хирурзите и уролозите през 60-те години на XX век, също основоположник на бъбречните трансплантации. При връчването на наградите заместник министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков подчерта, че България е била сред първите държави в Европа, където са извършени успешни бъбречни трансплантации в средата на миналия век. Основният проблем в момента е липсата на донори в страната ни. Д-р Пенков допълни, че Министерството на здравеопазването ще започне донорска кампания, която включва картонче под мотото „Дари живот“, което ще се носи с личните документи от гражданите. Чрез него всеки може да изрази съгласие за донорство на органи в случай на внезапен инцидент. При отказ от участие в донорската програма картата може да бъде унищожена.

Към момента в Клиниката по трансплантации на Александровска болница се наблюдават 670 бъбречно трансплантирани пациенти, като най-дългата преживяемост на такъв пациент у нас е 32 години.

Снимки: БТА



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Икономист: Заплатите в София са сравними със заплатите в други европейски градове

Стандартът на живот в София и някои по-големи градове в България е висок. Трябва обаче да се отделя повече внимание на регионите в страната, които значително изостават по доходи, каза икономистът Георги Вулджев пред Радио "Фокус". Той напомни, че..

публикувано на 22.07.24 в 16:24

Близо 1000 декара горски терен край Петрич е обект на частни интереси

Жителите на петричкото село Кавракирово излязоха на протест заради внесено предложение до общинския съвет на община Петрич, което засяга близо 1000 декара горски терен. Според протестиращите става дума за изграждане на фотоволтаичен парк, който ще..

публикувано на 22.07.24 в 10:37

И рибите в Черно море страдат от екстремните жеги

Непоносимите горещини, които връхлетяха Балканите през последните седмици, причинявайки изпепеляващи пожари и в България, застрашават живите организми в Черно море. Еколози алармират, че рекордните температури са пагубни не само за хората и..

публикувано на 22.07.24 в 09:50