Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Васко Кръпката разказва за турнето си в Австралия и Нова Зеландия и за 30 години от създаването на „Подуене блус бенд“

Снимка: plus.google.com

Бунтар, блусар, китарист и най-вече човек с голямо сърце – с няколко думи това е Васил Георгиев или добре познатият Васко Кръпката. Неговото „оръжие“ е песента. Чрез текстовете си Васко Кръпката винаги е бил и остава социално ангажиран. Така изразява своите мисли, бунта си срещу всичко, което лишава човека от неговата свобода и право на избор. Блусът е музиката, в която всичко мога да разкажа – често споделя музикантът. Той е сред хората, спомогнали много за големите политически и обществени промени, настъпили в България преди 30 години. По същото време, през есента на 1989 г., Васко Кръпката създава „Подуене блус бенд“. На 2 март, следващата година, е първият им концерт, който се провежда в…затвор. Оттогава групата има издадени 18 албума. По повод 30-годишнината, всички най-хубави и известни песни са издадени на двойна винилова плоча. Събитието ще бъде отбелязано на 24 април, с голям концерт в зала „Универсиада“ в столицата. На него Васко е поканил всички 25 музиканти, свирили в „Подуене блус бенд“ през годините. Има и 8 нови песни, които са в очакване да излязат на музикалния пазар в албум, наречен „Блус БГ“. През февруари (от 8 до 17.02) Васко Кръпката направи няколко концерта в Австралия и Нова Зеландия.

Много съм щастлив, че българите по света стават все по-задружни – казва той. – Имат свои клубове, в които се събират, правят все повече неща заедно, помагат си повече. Заминах за Австралия и Нова Зеландия по покана на Орлин Мирчев, който организира миналата година и турнето ми в САЩ. В Аделаида – един от градовете, в които сега свирих, се срещнах с потомци на първите българи, заселили се там, а те са били градинари. Това се е случило през 20 години на м.в. През 1949 г. те създават там първия български културен дом. Целта е била да има място, в което да се събират българите, установили се по тези далечни земи. Сега техните роднини говорят по-стар, архаичен български език. Бях много развълнуван. Въпреки че са родени в Австралия и нямат връзка вече с България, продължават да говорят езика ни и да спазват традициите ни. Там свирих на един български фестивал, който се казва Bulgarian Festival „Здравей“.


На моите концерти идваха интелигентни хора, които се интересуват от България и какво се случва тук. Те ме приемаха в домовете си и така имах възможност да видя наистина какво ги вълнува, колко са искрени и как въпреки всичко материално и нематериално, което имат, носталгията е огромна. Има един българин, който е направил невероятен джаз клуб в Аделаида. Останалите градове в които свирих бяха Брисбън, Сидни и Мелбърн в Австралия и Уелингтън, столицата на Нова Зеландия.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Лято"

На прага на лятото двама братя – Явор и Виктор Георгиеви – ни предлагат най-новата си песен, озаглавена точно така – "Лято". Поднасяйки ни светло и ведро звучене, тя излиза от новия им проект SinFin. Миналата 2023 г. Явор и Виктор издадоха..

публикувано на 10.06.24 в 10:15

Електронна музика под тепетата в рамките на фестивала LOST in HILLS

В града на тепетата - Пловдив, на 8 и 9 юни ще се проведе музикален фестивал за електронна музика под названието LOST in HILLS. Двудневната програма на живописния хълм Бунарджика включва над 40 артисти, които ще излязат на три сцени. Публиката..

публикувано на 08.06.24 в 09:05

Димитър Карамитев: Българският кавал е най-богат на орнаменти – чрез него говори голямата душа на народа ни

"Кавалът е инструмент, който винаги е звучал около мен още в детството. Помня роднинските събирания в Стара Загора всяка събота, по повод и без повод, а на тях винаги се пееше" – това разказва за първите си срещи с народната песен и съпровода..

публикувано на 07.06.24 в 12:10