Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Икономиката с дефицит на работна ръка, търси чужденци и пенсионери, младите не искат да работят

Снимка: архив

Българската икономика върви добре, но все повече се задушава от липса на работна ръка, въпреки ръста на износа, вътрешното потребление и инвестициите. През 2018 г. ръстът на БВП достигна 3.1 на сто, а година по-рано беше 3.6 процента. Прогнозите на МВФ и на Fitch Ratings за тази година са 3.3 на сто или малко по-добри, но България чувствително изостава по темпове на растеж от други централно и източноевропейски държави, където увеличението от 6-7 процента се приема за нормално. И това изоставане е главно заради недостига на човешки капитал.

Липса на работна ръка в определени сектори има в почти всички европейски държави и България не е изключение. Но тук положението е доста особено поради няколко фактора.

Първият от тях е безработицата. Щом има липса на работна ръка, значи безработните трябва да са много малко. Това в България обаче не е съвсем вярно, въпреки че равнището на безработица е сравнително приемливо и възлиза на около 6.2 на сто. Почти единодушно се смята, че тези хора са извън пазара на труда, поради липсата на каквато и да било квалификация и професионални умения. Т. е., става дума за неизползваема на практика и нежелана от никой работодател група хора, които даже е трудно да се нарекат „работна ръка“. Към тази категория граждани все повече се доближава и значителна част от младежта в страната. По данни на Националния статистически институт, 18 на сто от всички млади хора между 15 и 29 години нито учат, нито си търсят работа, а живеят от социални помощи или от пари на родителите.

3 240 000 души са икономически активните лица в България при население малко под 7 милиона. Според Асоциация на индустриалния капитал в България, в страната липсват 500 000 работници и служители. И работодателите активно ги търсят на пазара. Не само на вътрешния трудов пазар, но и в чужбина, и сред вече излезлите в пенсия българи. Бизнесът иска властите да улеснят достъпа на чужденци до българския трудов пазар, главно в областта на туризма, но също в други сектори на икономиката. Вече беше направен такъв опит миналата година, когато няколко хиляди млади украинци, белоруси и молдовци се трудиха по черноморските курорти на страната. Но това не е сигурно решение, защото България е най-бедната страна в ЕС, предлага ниско заплащане на труда и затова е неатрактивна в сравнение с конкуренцията на Гърция или Турция. Правителството смята, че ще е много по-добре, ако част от 1.5 милиона емигрирали българи се завърнат в България с натрупания опит и умения, обмисля мерки в тази посока и дори вече има колеблив процес на завръщане. Но е илюзия да се смята, че недостигът на работна ръка може да бъде преодолян със свежа българска кръв от чужбина. Много по-обещаващи в това отношение са пенсионерите, които не само се увеличават, но и имат необходимия опит и квалификация. Освен това, повечето от тях получават мизерни пенсии и се нуждаят от допълнителни средства. Какво по-добро от това да продължиш да се трудиш по предишната си специалност и да упражняваш срещу заплащане предишната си професия. Такава е съдбата на 146 хиляди българи, които към пенсията си добавят и месечна работна заплата. Медалът обаче има и обратна страна, защото това води до опасно застаряване на работната сила, която колкото по-възрастна става, се оказва все по-неадекватна на новите технологии и иновациите.

Магическа пръчка за решаването на проблема с човешкия капитал в България няма. Част от проблемите идва отвън, друга част се дължи на вътрешни фактори, като общото между тях е, че нямат еднократно и бързо решение. Това признава и самият министър на труда Бисер Петков, който песимистично прогнозира, че работната сила в страната ще намалява и в 2032 г. ще бъде с 3.4 на сто по-малко, отколкото сега. Това изглежда доста реална перспектива на фона на данните от АИКБ, че на 100 души, излизащи в пенсия, се падат само 63-ма, които стават пълнолетни и влизат на пазара на труда.

Още от категорията

Затворено заведение в София след обявяване на извънредното положение заради коронавируса през март

2/3 от изплатените компенсации са в помощ на най-засегнатите икономически сектори

67% от средствата, изплатени от държавата на работодателите за запазване на заетостта на служителите по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г., са насочени към най-силно засегнатите от пандемията икономически дейности. Това са..

публикувано на 17.08.20 в 17:17

369 лв. – прагът на бедност през 2021 г.

Проект на правителствено постановление определя линията на бедност догодина на 369 лв. при 363 лв. през настоящата. Друг правителствен проект предвижда социалният министър да предлага размера на прага на бедност според възможностите на бюджета...

публикувано на 16.08.20 в 10:56

БНБ пуска нова петолевка

От 4 септември в обращение влиза новата банкнота от пет лева, съобщиха от Българската народна банка. Остават досегашният дизайн и цветът на емисиите, но са подобрени защитните елементи - холограмна лента с динамичен ефект, шахматно разположени..

публикувано на 14.08.20 в 12:08