Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

140 години от узаконяването на знамето на България

Националното знаме на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу – гласи чл. 15 от Закона за националното знаме, а изборът и редът на цветовете се свързват със Стиляна Параскевова и Браилския трибагреник.

Историята на българския флаг води началото си от 1862 г. с появата на трицвета в униформата на Първата българска легия, формирана от Раковски. За първи път трите цвята са подредени в днешния си вид върху знамето, проектирано в румънския град Браила от търговеца и радетел за националната кауза Иван Параскевов – разказва Лилия Криворова от Националния военноисторически музей. – Изработката и извезването той възлага на 14-годишната си дъщеря Стиляна, а работата по него се пази в тайна и продължава почти 6 месеца и е напълно готово през април 1877 г.

Върху знамето със златен конец е извезан изправен коронован лъв, който изчезва от трибагреника при обсъждане на Конституцията на освободеното от османско владичество Княжество България.

Оказва се, че в проекта на Конституцията няма текст за знамето. След кратки разисквания на 26 март 1879 депутатите гласуват член 23, с който узаконяват цветовете на народното знаме, като изпускат изображението на лъва.

Според изследователя на Браилското знаме полк. Иван Стойчев това става в бързината,
– обяснява Лилия Криворова и продължава: – През 1881 година Браилското знаме е предадено в княжеския дворец. Едва през 1930 г., 2 години преди смъртта си, Стиляна Параскевова научава, че ушитото от нея знаме се намира там и издейства разрешение да го види. На последната среща със своето творение тя, плачейки, го прегръща и целува. След 1937 година, неизвестно кога и от кого, избродираният подпис на Стиляна в долния ъгъл е изрязан от знамето.

Днес Браилското знаме се намира в специалното хранилище на Военноисторическия музей заедно с други бойни знамена.

То се съхранява при постоянен климатичен режим без достъп на дневна светлина. Два пъти е реставрирано и консервирано – през 1965 и 1984 г. Показано е пред посетители на 3 март 2014 година в изложба, посветена на символите на българската държавност, и също така на 3 март 2017 година по повод 140 години от началото на Руско-турската война. Има копие на знамето, но то не се намира в постоянна експозиция – уточнява Лилия Криворова.

Националното знаме остава непроменено до края на Втората световна война. При приемането на Конституцията на Народна Република България (1947 г.) лъвът се появява отново, макар и без корона, а през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание отменя герба върху знамето и то остава непроменено и до днес.

Много хора си мислят, че българското знаме е с герб, но това не е така, гербът е отделен конституционен символ. Мнозина нямат представа, че българското знаме не се произвежда, а възпроизвежда, защото това е думата, упомената в Закона, при това по точно определени стандарти и правила – подчертава Атанаска Велчева, чиято фирма е първата сертифицирана в България с разрешение за възпроизводство на българския флаг. – Цветовете са строго фиксирани по скалата на Пантон. Формата е правоъгълна със съотношение широчина към дължина 3:5 – уточнява Атанаска Велчева.

Специални изисквания има към конците на шевовете и дори към размерите на подгъвите. Фирмата предлага знамена в 9 размера, а търсенето се повишава в национален мащаб:

Забелязвам събуден патриотизъм у българите, връщане към традициите и националните ценности – с гордост казва Атанаска Велчева и споделя, че най-голямото веещо се знаме (14 х 23 м) се намира във Варна.

Какво е чувството да възпроизвеждаш този най-важен български символ?

Това не е просто да съшиеш три парчета плат – отговаря Атанаска Велчева. – Аз съм много горда, че правя този национален символ. Моята работа ме среща с изключителни родолюбци. Като виждам такива хора, аз дълбоко вярвам, че България ще я има още векове наред.

Снимки: БГНЕС и архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

17 гробни съоръжения откриха от некропола на антична Рациария

При спасителни разкопки са открити 17 гробни съоръжения от некропола на римската колония Улпия Рациария (край с. Арчар, община Димово, област Видин), от тях пет гробници и 12 гроба в ями. Това съобщи Здравко Димитров от Националния археологически..

публикувано на 24.07.24 в 16:51

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01