Тази година българската медицина отбелязва 20 години от първата кохлеарна имплантация, направена в България. Пионер в тази дейност у нас е проф. Иван Ценев от Университетската болница „Царица Йоанна-ИСУЛ“.

Годишнината е повод за равносметка на изминатия път и начало на кампания, която насочва общественото внимание към прогреса в медицината, но и към проблемите на хората със слухови затруднения. Често приемаме слуха за даденост, но си даваме сметка, че той е основното сетиво, което ни дава възможност да развием речта, да комуникираме и социално да се интегрираме. Поставянето на този имплант е важно медицинско постижение, защото позволява на стотици хора да ползват максимално предимствата на контакта с хората и обществото – твърдят лекарите. За изминалите 20 години кохлеарен имплант е поставен на около 700 пациенти в България. Днес проф. Иван Ценев продължава да работи и да обучава по-младите си колеги в болница „Царица Йоанна“. Казва, че първата имплантация е била съвсем успешна, но и трудна, заради многото неизвестни, които криело това медицинско предизвикателство:

Тогава се възприе концепцията, че ще оперираме само пациенти до 7-годишна възраст. Простирахме се в рамките на неголям бюджет. Пречка беше и съпротивата от страна на организацията на глухите у нас. Имаше страх, че една такава операция ще доведе до пълното загиване на слуха. Денислава Бандева и Любомир Атанасов бяха първите пациенти с кохлеарен имплант, поставен в България, припомня си професорът.

По данни на Световната здравна организация 30 на сто от населението по света има слухови проблеми. В България са 400 хил. души, близо 9 процента от които са деца. От 1 до 3 деца на 1000 се раждат със слухово увреждане, затова е много важно да има прецизен преглед на новородените, за да може да се установи колкото се може по-рано проблемът и той да се реши по-бързо. Данните от статистиката показват също, че до 65-годишна възраст 2/3 от населението в света и в България, имат слухови недостатъци. „Ние сме минали през всички етапи от развитието на техниката на кохлеарните системи. От първите – керамични, до съвременните – доста по-усъвършенствани импланти и говорни процесори, които позволяват доближаване до нормалното чуване“ – казва проф. Диана Попова – ръководител катедра „Уши, нос и гърлени болести“ към болница „Царица Йоанна“.

Освен за децата, Националната здравноосигурителна каса от две години заплаща и оперативна интервенция за възрастните. Един човек на 25 и повече години според мен не е възрастен, а на всеки може да се случи да се разболее от менингит, да претърпи някаква травма или да има слух, който намалява. За такива пациенти с развит говор, които в по-късен етап губят слуха си, кохлеарната имплантация е много необходима, защото позволява да се върнат отново в обществото и да не се чувстват депресирани от загубата на едно сетиво, с което са разполагали. Чрез кампанията „Българската Коледа“, с която се набират средства за закупуване на медицинска апаратура, голяма част от родилните домове у нас се снабдиха с апаратура за неонатален скрининг и това позволява проблемът да се разреши още в началото

Интересен факт е, че деца с кохлеарен имплант са много талантливи. Те имат по-силно развити сетива и други качества, които у добре чуващите хора не се развиват до такава степен. Тези деца развиват умения много добре да рисуват, занимават се с художествена фотография, могат да танцуват много добре, някои са и талантливи пианисти. Част от инициативите по повод 20-ата годишнина от първата кохлеарна имплантация в България са свързани именно с малките пациенти. За тях е конкурсът „Звуците на живота“, който ги приканва да участват със своя рисунка или художествена фотография. Голямата награда е посещение в Инсбрук, където се намира централата накомпания – лидер в производството на медицински слухови апарати и импланти.