Най-често свързваме замърсяването на въздуха с дихателната система и респираторните проблеми, но ако разгледаме по-задълбочено причините за високата смъртност в съвременния свят, ще открием в основата им замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ). По данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) всяка година над 400 000 души в ЕС умират преждевременно заради замърсяването на въздуха, а в България – 15 хиляди (по данни на СЗО). Статистиката на Световната здравна организация в глобален план е още по-стряскаща – 7 милиона годишно.
Не случайно сред най-сериозните публикации за миналата година в European Heart Journalе един анализ за ролята на замърсяването, специално с ФПЧ за сърдечно-съдовите заболявания, отбелязва кардиологът проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология. В нея на базата на множество проучвания се доказва, че:
Специалистите от СЗО са категорични, че фините прахови частици и особено фракцията РМ 2,5 с размери под 25 микрона не само се вдишват, но и попадат в кръвоносната система и, заедно с вредните газове, имат токсичен ефект върху сърцето, увреждат кръвоносните съдове предизвикват инфаркти, инсулти, включително бъбречни и панкреасни заболявания. И ако тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и наркотици е личен избор, то замърсяването на въздуха е въпрос на обществена отговорност.
Праховите частици се отделят от изгарянето на твърди и течни горива, промишлени дейности и др. В България двата основни източника на замърсяване са битовото отопление (40 на сто) и транспортът (60 на сто). Само от автомобилния трафик замърсяването с ФПЧ е 40 на сто. Допустимите стойности в рамките на ЕС са 25 микрограма на куб. метър, докато СЗО предупреждава, че вредното въздействие не бива да надвишава 10 микрограма. У нас обаче замърсяването е в пъти по-високо, заради което през 2018 г. Европейският съд е сезиран за неспазване на стандартите на ЕС за качеството на въздуха.
България има вече една наказателна процедура в напреднала фаза за чистотата на атмосферния въздух – следват финансови санкции, подчерта адв. Пламен Таушанов от Българската асоциация за закрила на пациентите по време на форум в София, посветен на проблема с въздуха:
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките на Руско-турската война (1877-1878 г.) започват на 25 декември 1877 г. На 3 януари 1878 г...
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите на столицата ще могат да се насладят на характерните маски и костюми и древната традиция на..
Освен за загиналите над 1000 броя планински чинки (Fringilla montifringilla), по сигнал от 1 януари 2025 г., в Спасителния център за диви животни "Зелени Балкани", има данни и за други, по-малко на брой загинали пойни птици на други локации. В съобщение..
Борисовата градина в сърцето на София отново ще се превърне в сцена за традиционния за Перник фестивал "Сурва". За трета поредна година софиянци и гостите..
На 4 януари честваме 147 години от освобождението /1878/ на София, която по-късно става столица на България, от османска власт. Боевете за София в рамките..
Русе вече може да се похвали с най-дългия дървен пешеходен мост в България. Съоръжението беше открито в края на 2024-та в Лесопарк "Липник". Мостът с..