Европейският синдикален институт публикува съпоставителен доклад за труда в ЕС за 2018 г. На фокус са заплатите през изминалите 10 години. От доклада става ясно, че България е рекордьор по реален ръст на средната работна заплата в периода 2009-2018 г. от близо 90 процента. На втора позиция се нарежда Румъния с 34 процента, а трета е Полша с 30 процента. В някои държави има нулев ръст, а в други е отчетена тенденция към намаляване на възнагражденията – като Гърция и Испания например.

Че заплатите у нас се движат трайно нагоре е добрата новина, която оповестиха от КНСБ по време на организирана от синдиката конференция в София. Тя беше на тема „Европейският стълб за социални права – стълбът на бъдещето на Европа“ и се проведе само месец преди общоевропейския синдикален форум.

Добрата новина за устойчивите доходи обаче не дава повод за гордост и радост. След нея идва въпросът – какво реално от доходите остава в джоба на българина? На фона на растящите цени, високите данъци и влошената трудова среда, българинът остава най-беден сред работещите в Европа.

Икономически растеж без ръст на работните заплати силно застрашава доверието към ЕС като съюз за интеграция – казва Любен Томев, директор на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ. И още:

Няма друга държава в ЕС, която да има подобни на нашите неравенства в доходите и подобни равнища на бедност сред населението – казва президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Растежът на икономиката, работните места, заплатите не се споделят справедливо между работниците в България. Макар през десетте години да отчитаме ясно устойчив ръст, в същото време имаме задълбочаваща се бедност и дълбоки неравенства между работещите българи. Ние имаме най-ниска минималната работна заплата в целия ЕС, нивата на средните доходи си остават най-ниски, а като нова тенденция се отчита задълбочаване на неравенствата между най-богатите и най-бедните. На практика 2/3 от българските работници получават по-малко от коментираната от синдикатите средна работна заплата от 1180 лв. (за декември 2018 г.) за страната. През 2017 г. българите в риск от бедност са били близо 39процента, при средно ниво малко над 22 на сто за ЕС.

КНСБ са отправили искане към правителството за ръст на доходите между 11 и 15 на сто в следващите четири години за всички работещи българи. Това означава, че от 1 януари догодина минималната работна заплата трябва да бъде 650 лв. Синдикатът предлага от 2020 г. хората с висше образование в България да получават стартова заплата от 1000 лв. Според Пламен Димитров този ръст е достижим, защото 15 процента означава не повече от 100-150 лв. върху заплатите в момента. Ако това се случи, за 4 години можем да стигнем средна заплата, близка до 1000 евро. Тогава много от българите, които сега работят зад граница, може би ще се замислят за връщане в родината, обясняват от КНСБ.