Европейският синдикален институт публикува съпоставителен доклад за труда в ЕС за 2018 г. На фокус са заплатите през изминалите 10 години. От доклада става ясно, че България е рекордьор по реален ръст на средната работна заплата в периода 2009-2018 г. от близо 90 процента. На втора позиция се нарежда Румъния с 34 процента, а трета е Полша с 30 процента. В някои държави има нулев ръст, а в други е отчетена тенденция към намаляване на възнагражденията – като Гърция и Испания например.
Че заплатите у нас се движат трайно нагоре е добрата новина, която оповестиха от КНСБ по време на организирана от синдиката конференция в София. Тя беше на тема „Европейският стълб за социални права – стълбът на бъдещето на Европа“ и се проведе само месец преди общоевропейския синдикален форум.
Добрата новина за устойчивите доходи обаче не дава повод за гордост и радост. След нея идва въпросът – какво реално от доходите остава в джоба на българина? На фона на растящите цени, високите данъци и влошената трудова среда, българинът остава най-беден сред работещите в Европа.
Икономически растеж без ръст на работните заплати силно застрашава доверието към ЕС като съюз за интеграция – казва Любен Томев, директор на Института по социални и синдикални изследвания към КНСБ. И още:
Няма друга държава в ЕС, която да има подобни на нашите неравенства в доходите и подобни равнища на бедност сред населението – казва президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Растежът на икономиката, работните места, заплатите не се споделят справедливо между работниците в България. Макар през десетте години да отчитаме ясно устойчив ръст, в същото време имаме задълбочаваща се бедност и дълбоки неравенства между работещите българи. Ние имаме най-ниска минималната работна заплата в целия ЕС, нивата на средните доходи си остават най-ниски, а като нова тенденция се отчита задълбочаване на неравенствата между най-богатите и най-бедните. На практика 2/3 от българските работници получават по-малко от коментираната от синдикатите средна работна заплата от 1180 лв. (за декември 2018 г.) за страната. През 2017 г. българите в риск от бедност са били близо 39процента, при средно ниво малко над 22 на сто за ЕС.
КНСБ са отправили искане към правителството за ръст на доходите между 11 и 15 на сто в следващите четири години за всички работещи българи. Това означава, че от 1 януари догодина минималната работна заплата трябва да бъде 650 лв. Синдикатът предлага от 2020 г. хората с висше образование в България да получават стартова заплата от 1000 лв. Според Пламен Димитров този ръст е достижим, защото 15 процента означава не повече от 100-150 лв. върху заплатите в момента. Ако това се случи, за 4 години можем да стигнем средна заплата, близка до 1000 евро. Тогава много от българите, които сега работят зад граница, може би ще се замислят за връщане в родината, обясняват от КНСБ.
С три гласа "за" и два "против" членовете на Съвета за електронни медии приеха отчета на генералния директор на БНР Милен Митев за дейността на медията в периода октомври 2023 - април 2024 г. Против гласуваха Пролет Велкова и Симона Велева. Митев..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
В деветия брой на предаването, с водещ - Красимир Мартинов, говорим за българските училища и българския език зад граница: Предизвикателствата пред българските училища зад граница – говори доц.д-р Адриана Любенова, Пловдивски университет,..
Над 75 пилоти на дронове от целия свят ще мерят сили край варненския квартал Аспарухово, съобщи БТА. Събитието DRON CUP VARNA FAI 2024 се провежда с..
Правителството работи за максимално съкращаване на сроковете за обезщетения за пострадалите при пожарите от последните дни в страната. Всички засегнати от..
Единайсет българи заминахаза Лисабон, за да участват в Европейските игри за трансплантирани и диализирани, които ще се проведат от 21 до 28 юли. Те..