Една от емблемите на днешната Европейска столица на културата – Пловдив, е съхранената старинна част. Разположен върху три от тепетата в града, Старият Пловдив е място, където съжителстват множество антични и средновековни паметници. Интересни са и къщите, построени в тази част на града през XVIII и XIX век от богати търговци. Зад възстановените им интериори и фасади, с които ги познаваме днес, има история, която си струва да разкажем.
Тя започва на 1 април 1969 г., със създаването на общинския институт "Старинен Пловдив". Благодарение на дългогодишните усилия на личности, оставили забележителна диря в историята на Пловдив, наследството на Стария град постепенно връща своя блясък. От създаването си до днес архитектурният резерват е средище на културния живот и градската бохема и е една от най-популярните туристически дестинации в България.
Възстановяването на тази част от града до голяма степен се дължи на неуморната работа на именития пловдивски интелектуалец Атанас Кръстев, който през 1958 година вижда потенциал за развитие в потъналата в развалини, запустяла старинна част. В периода 1969-1986 година Кръстев ръководи управлението на Стария град и със съдействието на своя екип създава музеите на художника Златю Бояджиев и на родоначалника на книгоиздаването у нас Христо Г. Данов.
В този период блясъка си възвръщат и някои от емблематичните домове – „Недкович“, „Хиндлиян“, „Бирдас“, както и Балабановата къща.
За личностите, свързани с тяхното възкресяване, разказва Донка Налбантова – ръководител отдел „Културна политика и информационно обслужване“ на институт „Старинен Пловдив“:
Според Налбантова всички къщи са отлично реставрирани и отворени за посетители, а в тях се организират и множество културни събития. Във връзка с 50-ата годишнината от създаването на „Старинен Пловдив“, в началото на месеца беше открита изложба на знакова за Стария град личност – художника Коста Форев. Експозицията ще остане в Балабановата къща до 16 май.
Чрез пъстрата палитра от събития в юбилейната ни програма искаме да напомним, че възрожденският център в Пловдив е и богато духовно средище, каза пред Радио България Донка Налбантова:
В нея има много изложби, научни конференции, театрален спектакъл и литературен конкурс, посветен на Николай Хайтов. Повод е 100-годишнината от рождението на писателя, както и фактът, че животът му е свързан със Стария град. Началото на честванията при нас е предвидено за 22 април. Тогава ще открием изложбата „Карикатурите на Димовски и героите на Хайтов“ и ще обявим литературен конкурс за написване на есе по любима мисъл на Хайтов – „Планината може и да не повдигнеш, но си струва да опиташ“. През септември ще имаме още изложби, както и премиера на нова книга на дъщерята на писателя Елена Хайтова-Гигова.
На 18 април, когато е Международният ден за опазване паметниците на културата, предстои откриването на експозиция, посветена на съвременната мозайка – изкуство, наследено от римско време, чиито образци все още съхраняват някои от сградите в архитектурния резерват. В Балабановата къща ще бъдат показани 90 произведения на 40 автори от 12 държави. За следващия ден е предвидена и конференция, посветена на историята на мозайката и нейното вписване в съвременния дом и градско пространство.
Снимки: bg.wikipedia.org
Един от най-добрите цигулари в света и концермайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам Веско Ешкенази отново си е вкъщи, в родната София. Повод са двата заключителни концерта от Националното турне на проекта "В света на музиката” на..
Покана за изложба на открито "Будителките – жените, които променят историята" отправи във Фейсбук страницата си Българският културен институт във Варшава. Експозицията ще изложена на пана на оградата пред българското посолство в полската столица...
Изложба с рисунки от осмото издание на Международния конкурс "Моята българска бродирана риза 2024" може да се види в Българския културно-информационен център в Скопие. Експозицията запознава публиката с творби на младите таланти – ученици от..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..