Лазаровден е първият от трите големи християнски празника, следван от Цветница и Великден, свързани с чудото на Възкресението. Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Страстната седмица. Лазаровден носи името на Лазар, над когото Христос извършил чудото на възкресението и ясно проявил Себе Си като Господар на живота и смъртта.

В народните вярвания Христовото възкресение се преплита с представата за възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбища. По традиция на този ден се откъсват върбови клонки, които се освещават в храма, след което се сплитат във венец и се поставят на вратите на домовете на празника Цветница.

Най-характерният български обичай за този ден е лазаруването. От ранни зори на Лазаровден  по улиците в градове и села излизат лазарките – момичета, облечени в невестини дрехи, които ходят от къща на къща като изпълняват ритуал с игри, песни и пожелания за любов, женитба, здраве и плодородие. В миналото е имало поверие, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи, затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува. Лазарските песни се изпълняват единствено в този ден и се смята за лош знак, ако се пеят по друг повод. Влизайки в къщата, лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Домакинът дарява лазарките с монети като символ на пожеланието за крепко здраве през годината.

Празникът носи пролетното настроение. Много хора в градове и села днес очакват да чуят песента на лазарките по улицата, за да им отворят широко врати и да ги посрещнат в домовете си. Така е при Йорданка Коцева от софийското село Долни Богров, чиито дом винаги е бил отворен за лазарки, за коледари, за игрите на джамала:

В Шопския край за Лазаровден момичетата се обличат в автентични шопски носии с черен литак, а отдолу имат красиво избродирана бяла риза, със специално коланче към нея, завършващо с пъстри помпони от прежда. На главата си слагат лента, украсена с монети и пъстри топчета, която на тила завършва с плитки, в които са вплетени цветни ленти. Така пременени, девойките минават първо през църквата, за да получат благословия от свещеника. След това тръгват да обикалят като се стараят да не остане непосетена къща. Всяка група си има главна лазарка, която се отличава от другите с по-пищната и богата украса на главата. Между лазарките има приемственост, тези които знаят песните и стъпките на обредния танц, ги предават на по-малките. Новите лазарки в групата от Долни Богров тази година са момиченца в първи клас. Те много се вълнуват, защото за пръв път ще лазаруват – казва Румяна Кръстанова, секретар на читалището.