Деветото издание на „София хартиен арт фест“ започна на 16 април. Уникалният международен проект е разгърнат в няколко столични галерии, а днес (2 май) в НДК ще бъде открита изложбата, представяща творбите от конкурса „Аматерас”, както и експозицията на Мартина Караиванова, носител на голямата награда през 2018 г.

„Хартиеното изкуство“ е съвсем нов раздел в съвременното визуално изкуство – казва Даниела Тодорова, председател на фондация „Аматерас“, основател и основен организатор на фестивала. – Преди да бъда запленена от хартията и многобройните ѝ превъплъщения, аз се занимавах със стъклопис, правех монументални проекти, имах самостоятелни изложби – графика и живопис… През 2006 г. отидох на творческа резиденция във Финландия. На една изложба толкова се вдъхнових от едни хартиени инсталации, толкова се възпламених вътрешно, че, след като се върнах, направих първата си изложба с хартиено изкуство. Започнах да се интересувам и какво има по света в тази област. Така се зароди идеята за конкурса, започнал през 2009 г. като изложба „Малък формат“, след това го нарекохме „Àматерас“ (името на японската богиня-слънце). Артистите, които участваха и тяхното въодушевление, любов, страст, идеи ни вдъхновиха да продължим. Така че конкурсът е „родител“ на „София хартиен арт фест“. Представили сме над 1000 артисти, от над 40 страни.  Благодарни сме на НДК, който за трета година гостоприемно отваря врати за нас. Това предизвика и промяна във формата. Сега за пръв път в конкурса участват инсталации, скулптури… Изглеждат прекрасно сред естествената светлина, простора, които хартията „обича“. Работата с хартия е древно изкуство, зародило се в Китай, преминало в Япония, след това – в Западна Америка, но като раздел в съвременното изкуство започва преди 50 години в САЩ. На пръв поглед материалът е нетраен, слаб, но това е илюзия. В музеите е пълно с хартиени произведения на стотици години. Хартията има собствен живот, особена чувствителност и душа, защото повечето хартии са направени от растения, дървесина и пр. Не съм предполагала, че това ще бъде моя страст и творческо амплоа почти 15 години. Вълнуващо е да се докосваш до творчеството на толкова много колеги. Всеки има какво да каже и да те обогати с неговия свят и идеи. В изложбата има концептуални инсталации, засягащи съвсем съвременни социални казуси. Неслучайно мотото тази година е „Глобален свят“. Събитието е част от Културния календар на столицата вече 10 години, направили сме повече от 200 изложби, научни конференции, уъркшопи – истинско море от автори и произведения, красив свят, който вълнува и мотивира. Това изкуство печели и стотици почитатели на нашата страна, които споменават името ѝ с почит, уважение и огромна любов.

Познавам и следя дейността на фондация „Аматерас“ от създаването ѝ – споделя Мартина Караиванова. – Само за няколко години фестивалът прерасна в изключително устойчив, интересен и мащабен международен проект, изключително необходим днес, сред изобилието от всякакви визуални проекти и концепции. Благодарна съм, че имам възможност да покажа картините си в това великолепно пространство, очевидно е, че те „се чувстват“ много добре. Държа да подчертая, че черният цвят, който доминира в тях, не е свързан с негативизма, а по-скоро е еквивалент на безкрая, на нещо тихо, спокойно, топло, уютно, съзнателно търсено. Затова и мотото на изложбата е „След полунощ, преди изгрева“ – особен момент от денонощието, тишината е пълна, усетена дълбоко. Квадратът, който основно използвам е устойчива форма и успешно „заключва“ метаморфозите на денонощието, на материите, които създавам.

Основната лекция и уъркшоп тази година (на 4 май) ще води Абд Масуд, президент на Vienna Calligraphy Center – международна организация на световните калиграфски традиции. Той самият представя няколко свои творби, изградени върху арабската калиграфия: 

Ако носите постоянно една идея в ума си, ако я последвате и имате поне малко креативност, вярвам че ще направите нещо различно и интересно – споделя г-н Масуд. – Това, което се вижда в картините ми, не е традиционната калиграфия, използвам съвсем различна хартия, различни средства. На едната картина е поемата на суфи мистика Руми „Не тръгвай без мен“ (Don’t Go Without Me). За мен е важно да представя поезията му пред своите съвременници и да им покажа колко хора с отворено съзнание е имало в миналото. Ние също сме длъжни да бъдем такива. Затова съм в България, защото имам връзка с такива хора тук – Даниела и Тодор Тодорови, които свързват хората чрез изкуството. Моята лекция и уъркшоп са посветени на арабската калиграфия. Винаги се радвам, когато съм в страната ви, а на „Аматерас“ виждам прекрасни произведения и огромна креативност.

Снимки: Албена Безовска