Сред православните икони прави впечатление една светица, изобразявана винаги с народна носия, това е Злата Мъгленска. Живяла е през 18 век в малко българско село край Мъглен, на територията на османската империя и не склонила да се отрече от християнската вяра, с която е закърмена. Била е красива, скромна, благочестива и непоколебима. За десета година Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) връчи отличието „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска.

Номинирани, като признание на работата им в посока опазване и разпространение на българския език, култура и традиции, тази година бяха пет българки, живеещи в чужбина: Дорис Ернандес-Дукова от Богота, основател на българо-колумбийската организация „Алианза“; Иринка Гочева, преподавател по български фолклор в Чикаго, САЩ; оперната певица и член на Клуба на българските жени и семейства в германския град Хамбург Людмила Георгиева; Светла Кьосева – директор на българското училище в унгарската столица Будапеща и директорката на Болградската гимназия „Георги С. Раковски“, Украйна – Снежана Скорич. За носител на приза „Българка на годината“ тази година журито избра Иринка Гочева.

Тя е жена с изключителен магнетизъм. Казва, че като чуе гайда и кавал, сърце не я сдържа да стои на едно място и заиграва. Това е нейният живот – непрекъснато движение. Повече от 15 години Иринка Гочева мотивира над 70 българи на възраст от 5 до 55 години да танцуват часове наред, след края на работната си седмица, увличайки в магията на българския ритъм и американските си приятели. Тя е създател и художествен ръководител на един от най – големите български танцови състави в Северна Америка – фолклорен ансамбъл „Хоро“, и на детската фолклорна формация „Хорце“ към българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго. Твори и режисира професионални хореографски композиции, с които танцьорите участват във всички значими събития, организирани както от българската общност в Чикаго и региона, така и в международните фестивали в САЩ и Канада. Отскоро тя пренася своите педагогически умения на хореограф и във Флорида, където преподава фолклор в българското училище в град Сарасота. Генералният консул на България в Чикаго Иван Анчев я определя като един от лидерите на българската общност в Чикаго и Средния Запад на САЩ.

Народните песни, танци и обичаи са нашата идентичност, онези видими или невидими нишки на българското ДНК, което ни сродява през всички морета и на всички континенти, и което по особен начин се родее с нашата вяра, изтъкна вицепрезидентът Илияна Йотова в приветствието си към носителката на приза „Българка на годината“. С много вълнение Иринка Гочева прие тази награда. Сподели, че след първоначалното объркване  от новината, си е казала: Браво! Браво на хората от българската общност, чиито заряд и жажда за сценична изява я мотивират да прави чудеса:

Тази награда за мен е високо отличие, което приемам не лично, а споделям с всички около мен – семейството ми, с цялата българска общност, и ще продължавам със същия ентусиазъм и отговорност да умножавам хората, които харесват българския фолклор, танц и обичаи, и да запазвам българската традиция.

Създаденият от Иринка Гочева ансамбъл „Хоро“ съществува вече 16 години. Началото поставят със съпруга ѝ Тодор Гочев и още петима ентусиасти, а в момента има основен състав от 70 души. Ритъмът и танцът са едно цяло и когато сме на хорото ние усещаме как енергията преминава по ръцете ни. Това се чувства особено от хората, които жадуват да танцуват хоро,– казва Иринка Гочева и допълва – Хорото за мен е като опиат. То е нещо, което в миналото ни е крепяло, а в днешно време ние имаме нуждата да сме заедно и да се държим за ръце. И да не забравяме откъде сме и какви са нашите корени.

Влизайки в залата за репетиции, танцьорите от ансамбъла сякаш се връщат в родината.

Аз го усещам като върховно чувство. Винаги съм имала в душата си голяма носталгия към всичко българско. И точно влизането в залата ме разкрепостява изцяло- забравяме какво е около нас и се отдаваме изцяло на това, което правим. Българският танц и музика ме зареждат и ми дават сили да мога да продължавам да живея като емигрант. Защото не е лесно в чужбина. Целият ансамбъл – и малки и големи – сме си създали една малка България там, и това е прекрасно.

Иринка Гочева определя себе си като традиционалист по отношение интерпретацията и представянето на българския фолклор.

Мисля че трябва да се запазва, а не да се преработва до такава степен, че да се изгуби българското, същината на фолклора. Между другото, именно това се харесва в чужбина. Много внимателно трябва да се работи с българския танц, българската песен и фолклор, за да може да се запазят за поколенията.