Шейсет и пет автори от четиринайсет държави и пет континента представят пъстрото лице на българската литература у нас и по света. Творбите им, публикувани в сайта EuroChicago.com, са събрани в сборника “Хоро над Тирол”, който излиза с подкрепата на българските емигранти.
“Черга пъстроцветна”, “Часовниковата кула”, “Читател до поискване”, а сега и в този четвърти алманах – “Хоро над Тирол”, със свои стихотворения и разкази участват както утвърдени, така и малко познати автори с различни професии и съдби.
Заедно с прекрасната поезия има и много добри разкази, които представят пъстроцветна дъга от различни стилове в литературата – казва поетът Ивайло Диманов, който представи сборника в пресклуба на СБЖ. – Това, което ги обединява, е българщината. Не е задължително присъствието на емигрантската тема, напротив – половината от авторите живеят в България и не са се докосвали до този проблем. Но пък и те, и тези, които живеят далеч от родината, са пропити от чувството на любов към отечеството.
Елена Пеева живее в Солун от три десетилетия, има няколко издадени книги и награди. В сборника участва с два разказа, единият от които е посветен на американския писател с арменски корени Уилям Сароян.
Другият разказ се казва “Джендър в униформа” и е провокиран от историята около Истанбулската конвенция – казва писателката. – Тази история е истинска – от времето, когато съм работила като юрист, а героят наистина си беше джендър, да го наречем така. Става дума за един ром – много добър човек, който събира боклуците в един квартал, но има неблагоразумието да облече захвърления шинел на един убит прокурор. И оттам започват да го третират като джендър и изяжда много бой в полицията – това става малко след 1990-а. За мен основното значение на думата “джендър” е човек, който не се приспособява в живота посредством своя пол и търси отговор на свои нерешени въпроси в обществото чрез смяната на пола или на сексуалната ориентация. Човек може да бъде всякакъв – грешка на природата или грешка на ума, но когато това отива на преден план и мислим, че чрез една декларация ще оправим много неща в обществото, това за мен е глупост.С този разказ доказвам, че една конвенция нищо не прави – нито защитава, нито решава някакви проблеми.
Дарина Шнайдер с баща германец и майка българка дели живота си между двете страни. Дипломираната фармацевтка има една издадена стихосбирка на немски език, а втората – на български, ще излезе през лятото.
Аз не съм направила никакви усилия по отношение на българския език – даже майка ми не ме е учила никога – казва поетесата. – Всяка година прекарвах много време при баба и дядо и когато станах на дванайсет, накарах майка ми да ми напише азбуката и така започнах да им пиша писма. С времето езикът ми се подобри и изведнъж през 2017 г. излязоха мои стихотворения и на български. Смятам да продължавам, защото българският език ми е по-симпатичен и по-подходящ за стихотворения – може би защото всичко, което ми е важно, мило и ме вълнува, е било и е в България. Децата ми са с български баща и като стъпя на тази земя, просто съм си като у дома.
Независимо от жанра и местоположението, всички автори по някакъв начин се докосват до явленията, които бележат съвременната ни съдба.
Българската действителност, колкото вдъхновява и буди носталгични настроения в душите на писателите, толкова е и повод за тъга, защото тези, които живеят в България, имат за какво да тъгуват – казва още Ивайло Диманов. – Темите в сборника са най-различни – най-вече душевността на българина, но и един тих бунт срещу урбанизацията, глобализацията, липсата на правила. И си мисля, че сянката на нашата корупционна действителност тегне като Дамоклев меч и авторите не са тъй щастливи, че да извикат “О, соле мио!” – ако мога така метафорично да се изразя.
Снимки: Диана Цанкова
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..
"По един уникален начин е намерено, как всеки сектор в културата да се финансира погрешно. Хората на изкуството в момента работят точно като фабрики и вместо да създават вкуса на обществото, те са принудени да се водят по този вкус, за да спечелят повече..
Близо 340 участници от държави от различни континенти ще излязат на сцената на Летния театър в парка "Марно поле" във Велико Търново, за да представят..