Знаете ли, че всяка година космонавтите от Международната космическа станция генерират отпадъци, чиито обем възлиза на няколко тона. За момента проблемът е решен с изхвърлянето им в атмосферата, където изгарят. При един по-дългосрочен полет обаче, до Луната или Марс, каквито са амбициите на човечеството, това няма как да се приложи. Това коментираха професор Вячеслав Илин от Московския институт по медико-биологични проблеми и проф. д-р Христо Найденски, директор на Института по микробиология при Българската академия на науките. Двамата учени са сред участниците в Международната конференция с младежка сесия "Екологично инженерство и опазване на околната среда", която се провежда в Бургас.

Тези отпадъци и целулоза ще бъдат забранени за изхвърляне в космическото пространство, за което се водят преговори, обяснява проф. д-р Христо Найденски. И ще се наложи всички тези отпадъци да се преработват на борда на космическите станции, да служат като източници на вода, на въглероден двуокис, на енергия, която да обезпечава самите полети. В момента Институтът по медико-биологични проблеми в Москва и Институтът по микробиология към БАН, разработваме съвместно методи за анаеробна биодеградация, с помощта на микроорганизми, на тези отпадъци. Това на земни условия е постигнато в експериментален план, и сега предстои тези методи да бъдат оптимизирани вече в космическа среда.

Обезвреждането на тези отпадъци е от голямо значение както за космонавтите, така и за хората на земята. Причината е, че в тях има потенциално патогенни, т.е. опасни микроорганизми, които в космически условия могат доплнително да се видоизменят.

Разпрострастранението на антибиотичната резистентност в почви и ферми е друг проблем, който занимава учените.

Един много актуален въпрос, тъй като през следващото десетилетие се очаква бум на антибиотичната резистентност и медицината ще бъде изправена пред сериозен проблем, пояснява проф. д-р Христо Найденски. Решенията са в много посоки. Авторите представиха отделни препоръки, свързани с ограничаване разпространението на антибиотици, да се включат други категории мерки, които да допринасят за доброто здраве на хора и животни, а същевременно този феномен постепенно да се ограничава. Колегите от Франция направиха интересни презентации, свързани с оптимизиране на редица биотехнологични процеси. Как, ако променяме някои параметри като температура на околната среда, влажност или др. в един процес, можем с математически модел да прогнозираме крайния резултат от тези биотехнологии.

По време на конференцията в Бургас, в отделна сесия ще бъдат обсъждани природните бедствия в българските гори и горските пожари в периода 2009-2018 г. Актуални спътникови изображения ще позволят извършването на оценка и мониторинг на моментното състояние на растителността, водния индекс и други показатели на защитени зони.

Научният форум в черноморския град събра за пореден път утвърдени и млади изследователи от Франция, Италия, Белгия, Холандия, Португалия, Русия, Украйна, Латвия, Кипър, Грузия, Алжир и България. Съорганизатори на събитието, което продължава до 7 юни, са бургаският университет "Проф. д-р Асен Златаров" и Институтът по микробиология на БАН.