Картините на Владимир Димитров – Майстора е невъзможно да бъдат сбъркани с творби на друг художник. Толкова самобитен, ярък и впечатляващ с образите, които рисува, че оставя траен спомен в съзнанието. Особено характерни са женските образи от платната на Майстора, с които предава неуловимото излъчване на момичето в прехода между дете, девойка и жена. Остава усещането, че дори разбира какво чувства едно момиче по време на жътвата, как усеща песента, как се вглъбява в работата, в прибирането на реколтата. Успява да предаде онази святост на майчинството, която често се опитваме да изразявам с думи. Върху неговите платна мадоните са със скръстени ръце над утробата и сякаш вгледани право в зрителя, а някои дори са със затворени очи. Преклонението пред живота той вплита не само в човешките образи. Когато застанете пред една творба с изобразени плодове – круши, ябълки, грозде, вие усещате соковете в тях, усещате че са живи.
Никога не е рисувал откъснат плод, а само там – върху дървото. При Майстора има нещо много особено – той не само изгражда свой собствен стил като художник, но и достига национален облик на творчеството си. Той заявява – искам да нарисувам човека така, че да личи, че е българин – казва Светла Александрова – уредник в Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил:
Майстора е личност, в която се слива гениалният творец и изключително благата и добра душа. Толкова малко са великите творци, които са били изключително стойностни и добри хора. У него има удивителна симбиоза на гениален творец и чистотата и добротата на човека. Това ни кара да се замислим, дали това, което показваме като външност, съответства на това, какви сме в себе си? Дали добротата ни е искрена. Майстора също е имал своите слабости, но не ги е показвал. Винаги, когато е трябвало да даде пример, да реагира с постъпка, той го правил по начин, на който можем да се възхитим. Съвсем съзнателно той обрича живота си на самота, отдаден изцяло на изкуството. От рано е знаел какъв дълъг и труден път има да извърви в изкуството. Прекарвал е безсънни нощи, а за работата си казва – „селото спи, а аз решавам задачи“. Когато си се заел да решаваш така задачи, следваш този път неотклонно, докрай. Голямата част от произведенията му са посветени на жената, бъдещата майка и децата, те са любимите му персонажи. Чрез тях показва цялата вселена, затваря целия кръговрат – от детето, момата, сватбата, до старостта. Затова експозицията в галерията ни завършва с портрет на 103-годишната баба Митра. Портретът е наречен „Спомени от младини“, а зад жената има хоро, където играят младите моми. Цялата визия на жената е, сякаш всички нейни спомени са изразени на лицето й. Това е геният на Майстора, да успее да предаде чувствата така, че зрителят да ги усети. Ние нямаме творба, която лично да е надписал, търсил е да предаде не конкретни, а събирателни образи.
Галерията в Кюстендил също носи посланията и духа на Майстора. През 1972 г., когато решили да построят огромна за времето си сграда, на кюстендилци нито за миг не минало през ума да протестират заради вложените средства. По това време дори те нямали готова сграда за болница, нито пък разполагали със средства за благоустрояване. Строежът на галерията обаче, приемали като строеж на Божи храм – казва Светла Александрова:
Било е за тях свято място, където да се съхрани духа на Майстора. Не случайно, някои хора дълги години са сваляли шапка и са се прекръствали на входа на галерията. Никой не ги е карал, такова е било тяхното усещане. Самата сграда е проектирана така, че няма прозорци и отделни, разграничени зали, а е с изцяло естествено горно осветление. Архитектите, са искали тя сама да води зрителя от картина – към картина. Стените са абсолютно бели и единственото, което привлича погледите, са греещите, излъчващите светлина картини на Майстора. Не случайно над входа на галерията е поставена мисъл на Хипократ: „Животът е кратък, изкуството е вечно“. Това е истина, която Майстора е прозрял отрано и е отдал цялото си време на изкуството.
Снимки: vladimirdimitrov-maistora.com
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на градежа е дадено през 1985 г. от бащата на Юсеин Юсуф, а година по-късно, когато той почива, делото е..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...