Днес православните българи честват деня на светите равноапостоли Петър и Павел, наричан от народа Петровден. Различни по характер и съдба, двамата са сред най-великите създатели на една нова цивилизация, основана върху християнското учение. Петър е бил обикновен рибар от Галилея, един от първите, които Исус привлича като свой ученик. Павел е с по-високо потекло. Отначало бил противник на християнството, но се преобразява, след като Исус му се явява по пътя му към Дамаск. И двамата загиват при първите гонения срещу християните по времето на император Нерон /64-68 година/. „Тези двама бяха един, въпреки че мъченичеството им е в различни дни“, пише Св. Августин Блажени.
Празникът е особено популярен сред българското население. Той символизира големия възход на природата и живота в началото на истинското лято, което у нас обикновено започва в края на юни. Петровден често се е падал в дните на жътвата, затова е празник, на който православният канон разрешава да се работи, макар и половин ден. По традиция българите си представят Св. Петър като добродушен старец, който държи ключовете от вратите на Рая и допуска в него праведните души. В народни поверия Св. Павел присъства като по-строг, дори суров човек. В миналото празникът е имал /в някои области от Източна България/ продължение на следващия ден под името Павльовден. На този ден не са палели огън, за да умилостивят строгия светец, да не им праща пожари. Това, разбира се, е далеч от християнската представа за Св. Павел. Просто прероден езически обичай, свързан с надеждата, че огънят няма да изпепели реколтата от жито.
Народната любов към Петровден личи от множество обичаи, свързани с гощавки. Най-често се прави ястие от първото пиле, излюпено през годината, за предпочитане млад петел. Понякога гощавката е общ курбан край нивите, за здраве и берекет. В отделни планински области Петровден се почита и като ден на овчарите – тогава стопаните отиват при кошарите, за да опитат от първото за годината сирене. На този ден в църквата се носят за благослов и първите узрели ябълки – „петровки“. Днес официално е ден на занаятчиите и празник на много български градове – Белоградчик, Етрополе, Лясковец, Павликени, Своге и др.
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..
В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..
Християнска Европа е жива, а опитите за нейното дехристиянизиране и дехуманизиране няма да успеят, се казва в позиция на Светия Синод на..
Навършват се 147 години от боевете за защитата на Стара Загора през 1877 г. В знак на почит и признателност към героизма на загиналите за свободата,..