Днес православните българи честват деня на светите равноапостоли Петър и Павел, наричан от народа Петровден. Различни по характер и съдба, двамата са сред най-великите създатели на една нова цивилизация, основана върху християнското учение. Петър е бил обикновен рибар от Галилея, един от първите, които Исус привлича като свой ученик. Павел е с по-високо потекло. Отначало бил противник на християнството, но се преобразява, след като Исус му се явява по пътя му към Дамаск. И двамата загиват при първите гонения срещу християните по времето на император Нерон /64-68 година/. „Тези двама бяха един, въпреки че мъченичеството им е в различни дни“, пише Св. Августин Блажени.
Празникът е особено популярен сред българското население. Той символизира големия възход на природата и живота в началото на истинското лято, което у нас обикновено започва в края на юни. Петровден често се е падал в дните на жътвата, затова е празник, на който православният канон разрешава да се работи, макар и половин ден. По традиция българите си представят Св. Петър като добродушен старец, който държи ключовете от вратите на Рая и допуска в него праведните души. В народни поверия Св. Павел присъства като по-строг, дори суров човек. В миналото празникът е имал /в някои области от Източна България/ продължение на следващия ден под името Павльовден. На този ден не са палели огън, за да умилостивят строгия светец, да не им праща пожари. Това, разбира се, е далеч от християнската представа за Св. Павел. Просто прероден езически обичай, свързан с надеждата, че огънят няма да изпепели реколтата от жито.
Народната любов към Петровден личи от множество обичаи, свързани с гощавки. Най-често се прави ястие от първото пиле, излюпено през годината, за предпочитане млад петел. Понякога гощавката е общ курбан край нивите, за здраве и берекет. В отделни планински области Петровден се почита и като ден на овчарите – тогава стопаните отиват при кошарите, за да опитат от първото за годината сирене. На този ден в църквата се носят за благослов и първите узрели ябълки – „петровки“. Днес официално е ден на занаятчиите и празник на много български градове – Белоградчик, Етрополе, Лясковец, Павликени, Своге и др.
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..