„Не всичко умира“ е заглавието на творба на Стоян Райнов, избрана за емблема на сборна изложба, посветена на наследството на един от най-продуктивните и талантливите художници на българската рисувана керамика. Експозицията, подредена в галерия „Васка Емануилова“ в София, включва илюстрации от ранните му години и керамични произведения от зрелия му творчески период. Специално място е отделено на 23 творби, които са част от музейната сбирка на НХА и учебни задачи на негови студенти от 1932 до 1961 година.
По думите на куратора от Софийската градска художествена галерия Неда Живкова, изложбата е важна, защото представя Райнов едновременно като художник и като обичан професор в Художествената академия.
Преди да избере керамиката, Райнов е илюстратор, художник, график и това може да се забележи в творбата „Не всичко умира“. Самият сюжет е стилизиран профил на жена в маниер, характерен за Изтока. Работата е мозаечна керамична техника и е рядкост за родното изкуство. „Дори подписа си Стоян Райнов е поставил вертикално, с което напомня стила на модернистите през този период. Това не ни учудва, защото художникът е учил в едни от най важните ателиета в европейски столици, свързани с керамиката“ – казва Неда Живкова.
В периодичния печат през двайсетте години на миналия век се говори, че основно с керамика се занимават жени, които така подготвят сватбен чеиз и го обогатяват с ръчно направена керамика. Така керамиката се възприемала като хоби и вид занаятчийска дейност.
Стоян Райнов поставя началото на керамиката да се гледа като на вид изкуство. Доказателство за това е, че след като завършва специализация в чужбина, се връща и преподава в художествената академия, през 1932 година въвежда много нови техники, модерни емайли, пигменти и много други неща, които до този момент не са били познати тук. Райнов внася новости не само в сюжетно, но и в технологично отношение. Ето една негова ваза, в стил сецесион. На нея са изобразени кестенови листа, птици, формите на предметите също са много модерни за времето си, изглеждат актуални и сега.
Когато Стоян Райнов се връща от европейските училища, той започва да проучва подробно българската керамика и успява да събере натрупания в чужбина опит с българския национален стил, а резултатите са впечатляващи. Дори в едни наглед обикновени керамични сервизи, специалистите откриват успешни експерименти с глазури и емайли с изпичане на керамиката при различни температури. Така Райнов е постигнал интересни ефекти, светлосенки, които изглеждат уж случайни, но са премислен ефект.
Стоян Райнов попада в сянката на своя известен брат Николай Райнов, който е мощна фигура в изкуството и литературата, разказва още Неда Живкова. Художникът е част от много интересен за времето си авторски кръг, който свързва големите личности от този период, сред които са Гео Милев, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Сирак Скитник и т.н. Две от забележителните творби на Райнов, представени в изложбата, са вази, изрисувани с откъси от литературно произведение. Цитатите са от сборника „Богомилски легенди“ на Николай Райнов, който е много актуален през 30-те години на миналия век. След 1944-а творчеството много се променя. Изчезват сецесионните мотиви, променят се образите и сюжетите. Стоян Райнов се фокусира много повече върху преподавателската си дейност, но не престава да експериментира и да бъде новатор в областта на художествената керамика.
Снимки: галерия „Васка Емануилова“Тя е родена е на 28 юли 1935 г. в странджанското с. Бистрец. На 17 години се явява на конкурс в Държавния ансамбъл за народни песни и танци в София, където е одобрена за хоровия състав на Филип Кутев. Владимирова е сред основателките на Ансамбъла за..
В отговор на депутатски питания служебният министър на културата маестро Найден Тодоров заяви, че щатната бройка в Националния фонд култура е 11 човека. Те трябва да разпределят милиони евро за културата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според..
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Близо 340 участници от държави от различни континенти ще излязат на сцената на Летния театър в парка "Марно поле" във Велико Търново, за да представят..