Една година след появата на „Скритите букви“ в София, съвсем естествено инициативата прерасна в „Българските букви“, пътуващи в Европа. Проектът е изпълнен по идея и дизайн на художника Кирил Златков и е сбор от 12 пейки, направени под формата на буквите от българската азбука – Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц и т.н., които нямат графичен аналог в латиницата и в гръцката азбука. Така, освен, че създава ново място за почивка на модерния човек, авторът показва пресечната точка между поезия, типография и градска среда. Поставени на емблематични локации в центъра на София, пейките ни напомняха, че само ние – българите, имаме празник, посветен на славянската писменост и култура – 24 май, и че нашата азбука е третата официална азбука в Европейския съюз, след латиницата и гръцката азбука, която се използва от повече от 300 милиона души в над 10 държави.

Всяка от буквите-пейки е пряко свързана с поезията, чрез оставените там стихотворения за прочит на съвременни български поети. След редица перипетии, действителната форма на инициативата се превърна в буквите-пейки, разположени на удобни места за четене. Все пак, няма как човек да нахрани врабчетата, сядайки в нищото. Четящият човек е най-често седящият човек, каза при представянето на проекта Кирил Златков.

В началото на юни български букви на открито се появиха в сърцето на Париж и ще останат там до края на септември по инициатива на Българския културен институт във френската столица и под патронажа на посолството на България във Франция. Арт-инсталацията гостува цяло лято на едно от най-посещаваните места в града – кейовете на Сена, до Моста на Инвалидите на левия бряг на реката. Поставена е там с подкрепата на кметството на Париж и е част от честванията на 140-ата годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Франция.

Пътуващите букви са седем, като към всяка от пейките са приложени преведени на френски език стихове на български автори – Георги Господинов, Надежда Радулова, Силвия Чолева, Мирела Иванова, Амелия Личева и др. Преводите са на френската българистка Мари Врина-Николов и Ралица Михайлова Фризон - Рош. В допълнение, кратък текст запознава френските читатели с най-важното за кирилицата.

Никой не се съмнява, че буквите и поетите ни могат да покажат истинското духовно лице на България пред света, затова проектът с пътуващите български букви е много харесван от пишещата и четяща общност у нас. Сред авторите на поезията, която придружава „Бългрските букви“ е Силвия Чолева. От София тя чува и усеща как френската публика се спира непринудено на кея на реката и чете оставените от българи поетични послания:

Важното е, че сега тези букви провокират случайни минувачи там да се запознаят с българската азбука. Много от тях за пръв път виждат такива букви, интересуват се как се произнасят, кой ги е създал и защо са изписани по този начин. Освен това самите пейки са направени много удобно за сядане на няколко човека, създават нестандартно и приятно място за отмора. Това никак не е малко и е много добра и креативна реклама на България. Според мен това е най-добрият начин да се представяме като българи – чрез постиженията на нашия дух и култура. Ако това са просто книги в книжарница, трудно биха спечелили вниманието в океана от световна литература, но поставени на местата за отдих, хората посягат към тях и се зачитат в свободното си време. Аз се надявам този проект да продължи да пътува и вероятно ще се присъединят към него и нови съвременни поети. Развълнува ме видео, което ми изпрати наскоро българка, която от години живее в Париж. С него тя ми показа как една френска поетеса чете мое стихотворение, преведено на френски към проекта за буквите. Така, дори само да прозвучи нашата поезията, това също е сила, която размества пластове и е като прословутото трепване на крилата на пеперудата.

Снимки: mfa.bg и @HiddenLettersBulgaria