Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Голяма Богородица е днес

Успение Богородично е храмов празник за черквата в Широка лъка

Снимка: Martin Štěrba, ČTK

В средата на жаркия месец август народът ни почита Божията майка. Денят на нейното успение (заспиване) е сред най-тачените по българските земи. Три дни преди да приключи земният ѝ път, докато се молела, ѝ се явил Архангел Гавриил. Той възвестил на Дева Мария, че предстои духът ѝ да се пресели в Небесното царство. Легенда разказва, как всички живи апостоли са се събрали край смъртния одър на Богородица, само апостол Тома закъснял. И когато след три дни той поискал да се поклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата, където е била положена, е останала само погребалната ѝ плащаница. Светата Майка била възкръснала, подобно на Божествения си син.

На Успение Богородично /15 август/ вярващите се стичат в храмовете, за да се помолят пред иконата на Божията майка за здраве, за изцеление, да ги благослови с потомство и любов. В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Дева Мария, се устройват общоселски събори. Приготвя се и курбан, който се раздава на множеството, събрало се в двора на църквата.

Повече от сто са храмовете в България, които носят името „Успение Богородично“. Сред тях е и черквата в родопското село Широка лъка.

Снимка: Shutterstock

„Тази чудна църковна светиня е дело на цяло село, което за 38 денонощия я изгражда, под вещото ръководство на Тодор Паламарчов за чест, слава и безсмъртие на селото и народа“ - гласи надпис, разположен отляво на църковния вход.

Снимка: opoznai.bg

Снимка: dveri.bgМестната турска власт /в този период България е под Османско владичество - бел. ред./ е създавала проблеми при съграждането на този храм и народното предание разказва, че всъщност хората са имали 40 дни, в които да построят и да покрият храма. Ако успеят да влязат в рамките на този срок, ще имат право на храм, ако ли пък не, храмът трябвало да се разруши. Доколко това е истина – трудно е да си го представим. Дори и днес, със съвременните технологии, изграждането на такава колосална сграда е предизвикателство. Но също така не трябва да подценяваме вярата у хората, понякога тя наистина може да доведе до чудеса. В преданията ясно се споменава, че става въпрос за денонощна работа, така че може и да е възможно, казва отец Иван Марински, който служи в храма.

Благодарение на неуморния си труд и силна вяра, широколъчани построили своя духовен дом през 1834 година. Постройката е дълга 19 метра и широка 12 м., а стените са с дебелина 1 м. Иконостасът на черквата е уникален по стил, изрисуван от ученици на самоковските живописци Димитър и Захарий Зограф.

Снимка: Martin Štěrba, ČTK

Осем шестметрови колони подпират покрива от каменни плочи. Вратите са масивни, обковани с желязо, „за да не може куршум да ги прониже“.

Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ е осветен през 1835г. и е част от цялостен духовен архитектурен комплекс. В непосредствена близост до него е издигнато килийно училище, чиято сграда днес е обект на реставрационни работи.

Снимка: bg.wikipedia.org

Това е първото училище в Широка лъка. Целта е то да бъде възстановено в неговия автентичен вид – обяснява отец Иван. Висок каменен зид огражда постройките и ги предпазва от водите на Широколъшка река, която преминава през селото.

Снимка: Martin Štěrba, ČTKДнес, в съхранените автентични родопски къщи на селото, разположени амфитеатрално от двете страни на реката, живеят по-малко от 500 човека. По време на големите православни празници старинната черква се препълва с вярващи. – В обикновения неделен ден, човек може да прецени действително колко хора в дадено населено място живеят вярата си – уточнява отец Иван Марински.

Съгласно православието, религиозният живот е богослужение. Богослужение има в тази църква, но нямаме неделно училище. Една от причините е, че аз не служа само тук и действително понякога времето ми е малко. Има и втора причина - просто няма деца. Това е малко населено място и трудно се поддържа стандарт, който да накара младите хора да останат да живеят и да отглеждат своите деца тук – казва свещеникът и допълва: – Тази централизация на хората около големите градове е нещо логично когато няма поминък. Мисля, че това е естествен процес, който се случва не само в България. Моите наблюдения са от църквата - направих 11 години откакто служа тук и ще ви кажа, че преди 11 години в неделния ден на богослужение имаше 30-40 човека, а сега са между 5 и 7. Да, това говори много.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

170 години от рождението на слависта и българист Константин Иречек

На 24 юли  отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на Българската академияна науките. Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския..

публикувано на 24.07.24 в 11:52

Селище на куманите откриха край крепостта Ряховец в Горна Оряховица

Селище на куманите откриха това лято археолози от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от тракийската крепост Ряховец, предаде кореспондентката на БНР Здравка Маслянкова. Археологическият обект е..

публикувано на 21.07.24 в 11:01
Прокламация за началото на въстанието във Втори Битолски революционен окръг, не е нужно да се коментира на какъв език е написана. Македонският още не е бил дефиниран през 1903 г.

Преди 121 години в Македония избухва Илинденско – Преображенското въстание

На 20 юли (по Юлиански календар) 1903 г. македонските българи грабват оръжие, за да поправят една историческа неправда, причинена от Берлинския конгрес през 1878 г. Разпокъсването на българското етническо землище след Руско-турската освободителна война..

публикувано на 20.07.24 в 15:43