Пловдив пази спомена за славния ден на Съединението в специална експозиция

На 6-ти септември България отбелязва 134 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия

„Обявяване на Съединението”, художник Атанас Жеков

Четири месеца след Освобождението на България от османско владичество и подписването на Санстефанския мирен договор, Берлинският конгрес от юни-юли 1878 г. срива надеждите на българите за създаване на самостоятелна държава в рамките на българския етнос. На конгреса Великите сили преразглеждат договора от Сан Стефано и налагат разпокъсването на българските земи. Създадени са Княжество България с център София, Източна Румелия (автономна провинция на Османската империя) със столица Пловдив, а Македония, Беломорска Тракия, Родопите и Странджа остават във владенията на Османската империя. Новината за разделянето на т. нар. Санстефанска България не се приема от населението в Източна Румелия. Българите се обявяват против разполагането на османски войски в областта и настояват в армията и силите за сигурност да продължат да служат българи. Въпреки постигнатите отстъпки от страна на султана, българите, останали в пределите на Източна Румелия, продължават да работят за обединение с Княжеството и успяват постепенно да спечелят на своя страна висши офицери от армията и жандармерията. Така, в нощта на 6 септември 1885 г. войските, водени от майор Данаил Николаев и силите на Съединението установяват контрол над Пловдив и призовават българския княз Александър I Батенберг да подкрепи действията им за обединение на двете български територии. Два дена по-късно, на 8 септември, Батенберг издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“.

Днес Пловдив припомня славните дни на Съединението в постоянна експозиция, която е част от фонда на Регионалния исторически музей.



Тя е разположена в сградата, построена специално за парламент на Източна Румелия. До използването ѝ по предназначение обаче, така и не се стига, тъй като е завършена месец след паметните събития. За сградата и артефактите, запазени в нея, разказва директорът на музея Стефан Шивачев:



Идеята за тази сграда се ражда през 1879 г., веднага след разполагането на парламента на Източна Румелия в бивша турска баня. Италианският архитект Пиетро Монтани успява да я преобрази в зала, в която да заседава областното събрание. Едва през 1884 г. Източна Румелия има финансовата възможност за строителство на специална сграда, в която да заседават събранието и правителството. Изграждат я на мястото на изгорелия турски конак, където се помещавала източнорумелийската милиция. Проектирана е от архитект Пиетро Монтани, който работи при султана в Истанбул, а през 1879 г. е поканен да стане главен архитект на Източна Румелия.


Издирването на историческите свидетелства, свързани със Съединението отнема на служителите над 50 години, но днес г-н Шивачев с гордост признава, че фондът на музея съдържа стотици артефакти, свързани с онзи период от историята.

Бих се спрял на колекциите от печати, които притежаваме –признава директорът и допълва, че сред тях са тези на временното правителство на Източна Румелия, което се създава на 6 септември и поема управлението на южнобългарските земи.




Показваме и личния печат на известния политик и журналист Захарий Стоянов
(изиграл важна роля за Съединението на България като основател и ръководител на Българския таен революционен комитет- бел.ред.). Едни от най-ценните експонати са свързани именно с него. През 1889 г. той умира твърде млад, докато е председател на Народното събрание и са съхранени твърде малко неща от него.

Специално внимание обръщаме и на знамената, използвани от различните чети, участвали в Съединението.



Голям интерес буди и колекцията от оръжия на участниците. Тя показва всенародния характер на движението и на този акт.




Обединението на българските земи сплотява хората от всички обществени слоеве. Доказателство за това е, че част от участниците и ръководителите на тайните комитети са били свещеници, които служели с еднаква страст, както на Бога, така и на народното дело.

Снимки: historymuseumplovdiv.org