Автори на тази дългоочаквана книга са доц. д-р Вихра Баева и доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН – известни изследователи на традициите, характерни за българския празничен календар, както и на различни страни от обредността, фолклорната символика, съвременните аспекти на обичайните практики и др. Изданието е предназначено за широк кръг читатели, които имат интерес към фолклора ни или искат да опознаят в дълбочина кръговрата от български обичаи и обреди. За акцентите, заложени в „Голяма книга на българските празници и обичаи“ разказва доц. Веселка Тончева:

Ние работим с много литература, архиви, стари издания, но стъпихме и на богатия ни теренен опит. И двете имаме записи на обичаи, ровили сме в дълбочината на този дял от нашата традиционна култура. Книгата разказва неща, които много хора знаят, но има и много неизвестни факти около традициите. Тя е посветена на нашата календарна обредност, на онези празници, които са разположени, фиксирани по месеци. Написана е съвсем достъпно, насочена е към учениците, но може да се чете от всеки, който е заинтересован от българските традиции, символи, митология. Вътре има всичко. Ние сме направили отделни малки статии, посветени на символите, образите за съответния обичай. Например има статии за самодивите, чумата, яйцето. Също и за животните, които се срещат в символиката на празниците – пчелата, вола, кравата, коня, мечката, също символите на водата, огъня, бабата, Пижо и Пенда, образа на Богородица във фолклора, символите на кръста. Опитали сме се да поразширим полето на самата обредност и празничност. Имаме препратки към съвременността.Разказваме за нови неща, които са привнесени в празниците и разказваме за днешното време. В нашата теренна работа постоянно наблюдаваме какво се случва с тази култура. Тя е един жив организъм, който се развива. Днешното време няма как да не му се отрази, живеем в глобалния свят на интернет. Надяваме се тази книга да стигне до повече хора, а също – да е полезна при възстановките. На много места хората се опитват да направят реконструкции на своите обичаи. Вече ги няма старите баби, които знаят как е било и са изживели тази култура. Става дума не само за действия, но и за вярвания, представи, символи. Когато човек знае тези неща, става по-богат, развива усещането си за българската култура, българския дух, за това, което ние имаме зад гърба си като българи. Нека не звучи патетично, но ние имаме едно богатство, което ни дава сила и не трябва да забравяме това. Трябва да знаем своя корен. Опитали сме се да въведем читателя и в познанието, че нашата традиционна култура е смесица между християнството и фолклора, предхристиянските вярвания и практики от стария и новия календар. Накрая завършваме с думите, че бихме се радвали, ако всеки читател се обърне към своя корен, към своето място − да разпита възрастни хора, да издири нещо повече за своето село, град, откъдето произхожда. Ние преживяваме едно връщане към традициите, което се изразява в множеството събори, които се организират. Хората имат нужда от празничността. Това е едно колективно преживяване, една хубава енергия.

„Голямата книга на българските празници и обичаи“ ще бъде представена в големия салон на БАН (сградата до Парламента) на 24 септември от 18 часа. Книгата излезе още през юли, но авторите са решили да я представят когато учебната година вече е започнала, а родители и ученици вече са на „работна вълна“.