Вероятно ще ви изненадаме, но спокойно можем да кажем, че за всяка болка или здравен проблем, който имате, в България ще намерите минерален извор, който да ги изцери. Минералните извори у нас са около 500, а с близо 5000 литра вода в секунда, които извират от тях, страната ни се нарежда на второ място по дебит в света, след Исландия. Фактът, че минералните води имат целебни сили е известен на хората по българските земи от векове. Именно около тях се зараждат и редица български населени места, сред които Хисаря, Сандански, Велинград, както и столицата на България. Подобни природни дадености не бива да бъдат подценявани и затова е особено важно София да има визия за тяхното оползотворяване и развитие на СПА туризъм. Именно този вид туризъм ще осигури възможност за целоседмична заетост на хотелите в града.

Смятаме, че най-голям потенциал за растеж в момента има в балнеологичния и СПА туризъм − заяви по време на Шестия конгрес на Българския съюз по балнеология и спа туризъм /БСБСПА/ заместник кметът на Столична община Тодор Чобанов.– За нашия град той е изключително важен, тъй като София е благословена с изключително богати природни ресурси. Смята се, че имаме 8 вида различни минерални води с температурни амплитуди между 30 и 90 градуса и значителни възможности за абсорбиране на геотермална енергия. За да се стигне до този желан резултат обаче, трябва да бъдат полагани системни усилия. Именно затова Общинският съвет утвърди стратегия за развитие на София като туристическа дестинация и отделно стратегия за използване на минералните води в града. На територията на Столична община и околностите ѝ, извън известните 8 извора, са картирани още около 120, така че действително ние използваме все още много малка част от тези природни дадености. Смятаме, че в града има 35 локации, на които е възможно да се изградят хидротермални центрове с различни характеристики и от различни категории. Не бива да забравяме, че много от тези места са свързани и с богатото културно наследство на града. При нас наблюдаваме едно рядко съчетание на тези места с културни забележителности, което ни позволява да предлагаме един много комплексен продукт. Чобанов оповести и любопитна статистика, която показва, че 45% от гостите на София идват с цел културен туризъм. Това кара местната власт да създава различни атракции в тази насока, с ясното съзнание, че той е най-важният сектор на градската туристическа индустрия. Данните от проучването показват също, че 23% от посещенията в града са с цел бизнес и конгресен туризъм, а 20% е делът на младежкия и сити-брейк туризъм.

По време на конгреса бе анонсирано и едно историческо споразумение, постигнато в резултат на съвместната работа между Германо-българската индустриално търговска камара /ГБИТК/, Българския съюз по балнеология и СПА туризъм /БСБСПА/, Министерството на туризма и Министерството на здравеопазването. То ще позволи на германски граждани, които са здравноосигурени в една от касите-членки на Съюза на здравноосигурителните каси в Германия, да провеждат своите процедури у нас и да заплащат само 10% от цената им. Остатъкът от сумата ще бъде поет от здравната каса, в която са осигурени. Целта на тази договореност е до 2022 г. да се увеличи броят на германските туристи, които идват за балнео и СПА процедури у нас.

Да се предприемат следващите маркетингови стъпки за популяризирането на България като подобна дестинация за целогодишен туризъм е задача на българската държава, коментира пред Радио България Митко Василев, главен управител на ГБИТК . Това обаче изисква средства и няма да се случи от само себе си. В момента в Германия България е позната като дестинация за летен туризъм, зимен туризъм, но не и като целогодишна дестинация. Малко германци вероятно знаят, че имаме около 500 минерални извора и че сме на второ място след Исландия по тези дадености. Това трябва да се пропагандира и затова са нужни усилия, събития и реклама.