Bce oщe гoлямa чacт oт eлeĸтpoeнepгиятa в Европа ce пpoизвeждa oт въглищa, coчaт дaнни нa Ѕtаtіѕtа (ĸъм 2017 г.). България е в тази категория и заема четвърта позиция сред най-зависимите от въглищата европейски страни. 45% от българската електроенергия се произвежда от 4 големи топлоелектрически централи в Източномаришкия минен басейн и още няколко по-малки в страната. За производството на 3200 мегавата електрическа енергия те използват местни лигнитни въглища. Тези въглища са евтини, но толкова нискокачествени, че замърсяването на околната среда е по-голямо, отколкото при централите, ползващи обикновени въглища. По тази причина въпросните 4 електроцентрали са принудени да купуват газови квоти. И то в такъв обем, че една от най-големите от тях, държавната ТЕЦ „Марица изток 2“, натрупа впечатляващия за мащабите на България дълг от над 300 млн. евро. Въпреки това, властите не възнамеряват скоро да затворят тези централи и планират да ги запазят най-малкото до 2030 година с хоризонт 2050 г.

Две от централите са американска собственост и те също се сблъскват с проблема за цената на замърсяването на въздуха. Засега се справят, но наблюдатели намекват, че поне едната от тях вече си търси нов собственик.

Вярно е, че въгледобивът и производството на електрическа енергия от въглища дават работа на десетки хиляди работници, които даже са и сред най-високоплатените в страната. Но също е вярно, че дните на тези индустрии са преброени. България е подписала Парижкото споразумение за климата от 2015 г., а не може да не спазва и още по-строгите изисквания по отношение на опазване на околната среда, в сила в Европейския съюз. Налагат се социално болезнени мерки и още в края на миналата година недоволни миньори и енергетици протестираха срещу заплахата въгледобивът и ТЕЦ-овете на въглища да бъдат до две години затворени по екологични причини. Подкрепа демонстрантите получиха от синдикатите, от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и от президента Румен Радев.

Засега обаче няма конкретни решителни мерки от страна на властите и на самите топлоелектрически централи за намаляване на замърсяването и София разчита на дерогация от прилагането на изискванията на ЕС. Централите правят каквото е възможно да намалят вредните газови емисии, но това струва прекалено много и заплашва тяхната рентабилност. Официално все още се смята, че тези централи са базова мощност, без която българската енергетика не може да мине, особено през зимата, когато осигуряват над 60% от необходимата електрическа енергия в страната.

Най-разумно и приемливо решение в момента изглежда преустройство на въглищните централи за работа с газ. Все още се смята, че тази суровина е по-скъпа от лигнитните въглища, но бурното развитие на газовия сектор, което настъпва със строежа на българската част на газопровода „Турски поток“, бързо напредващото строителство на газовата връзка с Гърция и планирания европейски газов хъб „Балкан“, няма как да не промени нещата в полза на газа. Не бива също да се забравя, че България е един от лидерите в ЕС по въвеждане и използване на възобновяеми енергоизточници – вятърни и слънчеви централи. Тя вече е постигнала заложените от ЕС изисквания за минимум 16% от произвежданата електроенергия. Това не пречи на еколозите от рода на Грета Тунберг да настояват за още по-радикални мерки за опазване на климата и околната среда. В България няма как хората да не бъдат чувствителни към тези призиви, които печелят все повече привърженици. А и икономическата логика е в полза на ограничаване на замърсяването на природата.