Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българските учители зад граница − съвременни будители на духа

Снимка: @bsrodnarech

Българските неделни училища в чужбина са истински феномен на съвременната ни образователна система. Те най-много ни напомнят за онези възрожденци, от времето преди Освобождението, които давали мило и драго, за да съхраняват българския език, фолклор и култура и да ги завещаят като непреходна ценност на идните поколения. Така днес стотици българки семейства по света милеят за родния език и, макар в чужда среда, успяват да го предават на децата си.

Ролята на жива връзка с родината изпълняват неделните училища. Те са създадени от организации на българи, регистрирани в чужди държави. Има и такива, които са към посолствата и консулствата на българската държава, както и на Български православни общини по целия свят. Първите български  училища зад граница, са създадени от българските градинари в Прага, Братислава и Будапеща след 1945 г. В последните 10 години българските общности по места са много активни в организацията на образователни школи, курсове по български танци, музика, пеене. Училищата ни в чужбина се подкрепят целенасочено чрез програми на Министерството на образованието и науката. Броят им вече е 335, в 50 държави по целия свят.Тези училища са огнища на българщината, защото те не просто се грижат за съхраняването на самосъзнанието, на българския език и културата сред младите българи, а и за популяризирането на българския език в общностите, където се намират – казва Наталия Михалевска, директор на Дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН.


В неделните български училища работят не просто учители, това са родолюбиви хора, които имат и други професии, но в свободното си време са се върнали мислено към България, обучавайки българските деца в чужбина. Те не просто влизат в една класна стая, за да съберат децата, още повече, че обучението там не е задължително. Това са хора, които са успели да мотивират родителите да водят детето си на големи разстояния, за да посещава българско училище. Обучението е в почивните дни, което означава, че те посвещават на училището малкото си свободно време, за да може децата им да научат български. Учителите в тези училища мотивират родителите, вдъхновяват самите деца, и проявяват изобретателност, като предлагат иновативни методи, заимствани от местната образователна система, в съчетание с българските образователни традиции.

С промяна в правилниците си МОН цели да привлече млади хора с български произход, живеещи в чужбина, да изберат българско образование в бъдеще. Крачка в тази посока е направена с възможността, която се дава на всеки, придобил сертификат за добро владеене на български език (B2), да кандидатства във висшите училища на България, без зрелостен изпит по български.

Министерството полага много грижи, не само за финансирането на лекторските часове на учителите по български език, история и география на България, но и на ръководителите на извънкласни дейности, свързани с националния фолклор и култура в училищата по света, допълва Наталия Михалевска: Създадохме такива учебни програми, че знанията по българският език да могат да се сертифицират. По този начин учениците не просто ще покажат, че знаят родния си език на определено ниво, но и ще могат да работят с този документ по-нататък в живота си. Грижата ни е към всички над 40 хиляди българчета от първи до дванадесети клас, да могат да се обучават не само на място в българските училища, но и електронно и дистанционно там, където не могат да посещават българско училище.


Снимки: @bsrodnarech


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Димитър Главчев

Не е предвидено увеличение на осигурителната вноска

Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..

публикувано на 19.11.24 в 12:07
Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ

Около 20-30 души годишно губят живота си на строителни обекти

Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..

публикувано на 19.11.24 в 11:27
Георги Тахов

България иска защитни мерки срещу вноса на украински мед

По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..

публикувано на 19.11.24 в 11:18